Либия изпада в носталгия по времето на Кадафи

"Кадафисти от немай къде", казват иронично в Триполи за онези, които пет години след смъртта му започват да съжаляват за времето на диктатора Муамар Кадафи в раздробената и потънала в хаос днес страна, пише Франс прес.

"Животът ни беше по-хубав при Кадафи", твърди аптекарката Файза ан Наас, макар наред с това да казва, че "се срамува" от думите си, като си помисли "за всички млади хора, дали живота си, за да ни освободят от тирана", имайки предвид бунтовниците, сражавали се със силите на Кадафи до смъртта му на 20 октомври 2011 г.

Откакто той падна от власт след 42-годишно управление, несигурността и лишенията се настаниха трайно в ежедневието на либийците, чийто ритъм се определя от спирането на тока и опашките от чакащи пред банките, където има недостиг на пари в наличност.

Страната е раздирана от борби за влияние, при тотална безнаказаност, както между многобройните милиции, така и между десетките племена - основна съставна част на либийското общество.

След свалянето на диктатора тази богата петролна държава с рехави граници стана кръстопът на контрабанда на оръжие, наркотрафик и най-вече на доходен трафик на мигранти от субсахарска Африка, предприемащи рисковано пътуване през Средиземно море, за да се доберат до Европа.

Възползвайки се от хаоса, джихадистите - главно тези от групировката "Ислямска държава" и Ал Кайда - превърнаха огромната либийска територия в едно от убежищата си.

"Две крайности"

В политически план властта се оспорва от две правителства.

Правителството на националното единство - резултат от постигнато под егидата на ООН споразумение - е базирано в столицата Триполи, а съперниците му се установиха в източната част на страната, обширна област, контролирана от спорна фигура - маршал Халифа Хафтар.

През септември неговите сили завзеха петролните терминали на изток и това даде възможност да се възобнови износът в полза на Националната петролна компания, която прави каквото може, за да запази неутралитет.

Халифа Хафтар черпи легитимността си от парламента, базиран в Източна Либия, но признат (както и правителството на единството) от международната общност. Хафтар се представя като единствен спасител, единствения човек, способен да възстанови реда.

Въпреки че успя да си върне контрола над голяма част от град Бенгази - люлка на революцията, попаднал в ръцете на джихадистки групировки, критиците му го обвиняват, че има само една цел: да вземе властта и да се установи нова военна диктатура.

"Либийците са принудени да избират между две крайности: хаоса при милициите и ислямистките екстремисти или военен режим", отбелязва със съжаление либийският анализатор Мохамед Елджарх, сътрудник на Център "Рафик Харири" за Близкия изток. "Няма убедителни алтернативи", допълва той.

"Визионер"

Халифа Хафтар още не успява да се справи с близките до Ал Кайда джихадистки милиции в Бенгази, а подкрепящите правителството на единството сили, базирани в град Мисурата на запад, се затрудняват да приключат с последните оказващи съпротива групи джихадисти от ИД в бившия им бастион град Сирт.

Когато антиджихадитските битки в двата лагера приключат, подкрепящите Хафтар сили, както и тези на правителството на единството, ще искат да разширят зоната си на влияние, а това ще породи опасения от пряк конфликт между двата лагера, смятат експерти.

"Трудно е да си представим, че страната може да възстанови стабилността си тутакси поради разделенията, но и поради желанието на действащите лица да контролират населението, което им оказва съпротива", казва Матия Тоалдо, специалист по Либия в Европейския съвет за външна политика.

След "авторитарен, репресивен и централизиран режим" при Кадафи либийците изглежда избират "друга форма на авторитарност, по-децентрализирана и хаотична, независимо дали ще зависят от милициите или от Хафтар", отбелязва Тоалдо.

Въпреки че мнозина в Либия изпитват носталгия по епохата на Кадафи, голямата част от хората смятат, подобно на 32-годишния архитект Абдерахман Абделаа, че "сегашното положение е логично следствие от 42 години унищожение и системно саботиране на държавата".

Безусловните поддръжници на Кадафи, които днес са в изгнание, от своя страна ликуват в социалните мрежи.

Според тях настоящата анархия доказва до каква степен техният лидер е бил "визионер": не предупреди ли той преди смъртта си, че след него Либия ще бъде превърната в прах и пепел?

/БТА/