Ще има ли демократичен път за Сирия след края на управлението на Асад?

Семейство Асад управлява Сирия в продължение на повече от половин век - през последните години само част от страната. Изненадващ натиск от страна на бунтовниците го свали от власт повече от десетилетие след въстанието, което за първи път оспори властта на президента Башар Асад. Самият Асад избяга от страната в Русия. 

Това, което ще се случи след това, ще зависи от това как ще се сплотят разнородните опозиционни сили и как чуждестранните заинтересовани страни ще се възползват от създадения вакуум във властта. Почти сигурно е, че икономиката, която вече е разрушена от 13-годишните граждански размирици, ще продължи да страда.

Кой е Ахмед Ал-Шараа, лидер на светкавичната офанзива, която свали Асад - и външните страни, които са въвлечени в играта? Какво знаем за него, известен още като Абу Мохамед ал-Джолани?

Превземането на Дамаск беше ръководено от HTS, Организацията за освобождение на Леванта, и изведнъж изтласка нейния лидер - сириец на име Ахмед Ал-Шараа, по-известен с псевдонима си Абу Мохамед ал-Джолани - на изключително влиятелна позиция с възможност да влияе върху бъдещето на Сирия. 

HTS е наследник на фронта „Нусра“, който беше филиал на „Ал Кайда“ - групировката, отговорна за атентатите срещу САЩ от 11 септември. Ал-Джолани се присъединява към Ал-Кайда в Ирак след инвазията на САЩ и е задържан и хвърлен в затвора от американците там. 

HTS е обявена за чуждестранна терористична организация от САЩ и други страни. САЩ предлагат награда от 10 млн. долара за информация за Ал-Джолани, а миналото му ще повлече след себе си въпроси за степента, в която е прочистил екстремистките елементи в средите си.

Той внушава, че е умерена сила и до известна степен се разграничава от миналото си; корените на преименуването на групата му на HTS датират от 2017 г. „Казвам: не съдете по думите, а по действията. Действителността говори сама за себе си. Тези класификации са преди всичко политически и в същото време погрешни“, каза той в интервю за CNN на 6 декември. 

Преди превземането на Дамаск 42-годишният боец беше разкрил много малко за себе си или за пътя си, за да стане ислямистки боец.

В интервю за предаването Frontline на PBS през 2021 г. той разказва за второто палестинско въстание през 2000 г. „Бях на 18 или 19 години. По това време започнах да мисля как мога да изпълня дълга си да защитавам нацията, която беше преследвана от окупаторите и нашествениците“, казва той.

Смята се, че Ал-Джолани командва около 15 000 бойци. Към HTS са се присъединили и бойци от подкрепяната от Турция групировка, известна като Фронт за национално освобождение. Освен Дамаск, сред новозавладените градове са Алепо, Хама и Хомс.

HTS възложи на инженера Мохамед Ал Башир да състави преходно правителство. Ал Башир е бил начело на квазиправителство, което HTS създаде през 2017 г. в Идлиб с цел да управлява този северозападен град и други територии, контролирани от групировката. Ал-Джолани е допринесъл за създаването на тази администрация, но е предпочел да не я оглавява.

Кои са другите значими местни сили?

Има останки от силите, лоялни на Асад, които - с помощта на Русия, Иран и ливанската милиция Хизбула - досега успяваха да ограничат територията, държана от бойните групировки, до около една трета от страната. Какво ще стане с тях, е открит въпрос, тъй като те сякаш се разпаднаха за броени дни.

След това е Сирийската национална армия. Това е подкрепяната от Турция бунтовническа група, която работи заедно с други бунтовници в атаката срещу режима. Те не са сплотена група, но изглежда споделят обща цел - сваляне на режима и ограничаване на HTS. 

Друг играч са Отрядите за народна защита, или YPG. Това е въоръженото крило на кюрдската Партия на демократичния съюз на Сирия, която се стреми към автономия за сирийските кюрди и е показала готовност да работи с всяка сила, способна да постигне тази цел. 

Как чуждестранните заинтересовани страни се справят с това?

Чуждестранните сили - включително Русия, Иран, САЩ и Турция - видяха във войната възможност да разширят влиянието си в страна, която се намира по протежение на геополитическите разломи в региона. В момента Русия и Иран - поддръжници на Асад - се смятат за губещи. Турция има какво да спечели. А позицията на САЩ изглежда е в процес на промяна, предвид смяната на президента през януари. 

Русия, съюзник на Сирия от епохата на Студената война, обърна войната в полза на режима на Асад с бомбардировъчна кампания, започнала през септември 2015 г. Русия дълго време поддържаше единствената си военна база извън бившия Съветски съюз в сирийското средиземноморско пристанище Тартус, а през 2017 г. сключи сделка, с която запази достъпа си до военновъздушна база край Латакия. Но напоследък вниманието на Русия е насочено към войната ѝ в Украйна. Държавната медия ТАСС съобщи, че Асад и семейството му са получили убежище в Русия.

Иран изпрати своя елитен Корпус на гвардейците на ислямската революция в Сирия, за да постигне целта си да осигури оцеляването на режима на Асад, който е негов основен съюзник в Близкия изток. Съюзът предостави на Иран сухопътен коридор, простиращ се през Ирак и Сирия до Ливан, по който той може по-лесно да транспортира оръжия и оборудване за Хизбула, която е силно отслабена от продължилия повече от година конфликт с Израел.

Турция изигра сложна роля във войната. Първоначално като съюзник на Асад в началото на въстанието през 2011 г., а след това като поддръжник на сирийските бунтовници, Турция е част от водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“ - отрочето на „Ал Кайда“, което използва сътресенията на сирийската война, за да завладее територии в тази страна и в Ирак. Турция обаче многократно е атакувала най-ефективните сухопътни сили на блока - въоръжените от САЩ YPG. Турция смята YPG за враг, тъй като тя има корени в Кюрдската работническа партия (ПКК), която от 1984 г. насам се бори за автономен регион в Турция. 

В продължение на години САЩ оказваха тайна подкрепа на сирийските бунтовници, борещи се срещу режима, но в средата на 2017 г. се отказаха от тази програма. САЩ изиграха важна роля в борбата с „Ислямска държава“ с въздушна кампания срещу групировката през 2014 г., а през следващата година изпратиха сухопътни войски в помощ на кюрдските сили, които се борят с джихадистите. След като „Ислямска държава“ изгуби контролираната от нея територия в Сирия, САЩ намалиха присъствието си, като все още поддържат малки сили там с цел борба с остатъците от радикалната групировка. Новоизбраният президент Доналд Тръмп обаче заяви, че САЩ не трябва „да имат нищо общо“ със Сирия.

Какво е останало от икономиката на Сирия?

14-годишната война нанесе огромни щети на сирийската икономика. Оскъдността на надеждни данни затруднява определянето на точния обем на продукцията на страната. Въпреки това през 2022 г. Световната банка изчисли, че брутният вътрешен продукт на Сирия се е свил с повече от половината до 2020 г. от предвоенното си равнище от около 60 млрд. долара, в резултат на което от 2018 г. страната е класифицирана като държава с ниски доходи. 

По данни на Програмата на ООН за развитие заетостта към 2020 г. е била около 50 %, а индексът на човешкото развитие на Сирия се е върнал с 35 години назад заради влошените образователни и здравни услуги.

Сирия беше дребен производител на петрол още преди избухването на гражданската война, като едва задоволяваше собствените си вътрешни нужди от гориво. Имаше експортна пазарна ниша за зехтин и шамфъстък, но тя до голяма степен е изчезнала, тъй като войната доведе до срив на селскостопанското производство в Сирия. Това, с което страната стана известна, е експоненциалният ръст на незаконната търговия с наркотици, по-специално със супер евтините хапчета каптагон, подобни на амфетамините.

Защо Сирия се превърна в проблемно място?

Някога управлявана от Франция, Сирия става независима след Втората световна война. През 1966 г. отцепила се от партията Баас група, водена от военни, принадлежащи към алауитското малцинство, взема властта. Това гарантира господството на тази група, чиято вяра е разклонение на шиитския ислям, в страна, в която около 74% от населението са мюсюлмани сунити. Населението на Сирия включва и значителни общности от християни, друзи и кюрди. 

Хафез ал-Асад, една от фигурите на преврата от 1966 г., извършва контрапреврат през ноември 1970 г. срещу другарите си от армията и изгражда режим, основан на абсолютна власт, култ към личността и жестокост към опонентите си. След като най-големият му син Басел загива в автомобилна катастрофа през 1993 г., Хафез подготвя втория си син Башар за свой наследник. Хафез умира през 2000 г. и синът му първоначално е приет от сирийците и западните сили като реформатор.

През март 2011 г. в Сирия избухват протести, които са част от вълната от продемократични вълнения, известни като „Арабската пролет“. Следвайки наръчника на баща си, Башар Асад използва всички необходими средства, включително химически оръжия, за да потуши инакомислието. Конфликтът се разрази предимно на религиозна основа, като сирийските алауити подкрепиха Асад, а сунитите - опозицията.

Още интересни анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria