Тръмп буквално иска Гренландия, в Европа властва тишината

Лудориите на Доналд Тръмп през изминалата седмица превърнаха в рефрен, който често се чува в Европа, че президентът трябва да се приема “на сериозно, но не буквално“. Оказва се, че Тръмп буквално иска Гренландия. Той удвои агресивната си реторика в яростен 45-минутен разговор с датския премиер Мете Фредериксен преди няколко дни, заплашвайки с осакатяващи мита, освен ако тя не се съгласи да продаде автономната територия на САЩ. В отговор на рязкото увеличаване на военните разходи на Дания за Арктика, включително кораби и дронове, той осмива отбраната на Копенхаген с "кучешки впрягове“ за Гренландия, най-големият неконтинентален остров в света, който бледнее в сравнение със силата на американската военна база там.

Заплахата да се превземе територията на европейска държава със сила е нещо, което европейците вече знаят твърде добре. Русия многократно е заплашвала източноевропейските страни, като се справя с тези заплахи, като нахлува в Грузия през 2008 г. и в Украйна от 2014 г. И все пак много европейци са шокирани, че подобна заплаха сега идва от нейния най-голям съюзник.

Въпреки това реакцията е заглушена. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коста не казаха нищо, докато френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц, макар и да говориха първоначално, се присъединиха към колективното мълчание. Какво става?

Има няколко рационални обяснения. На фона на съперничеството между големите сили и климатичната криза, която отваря морски пътища в топящата се Арктика, апетитът на Вашингтон към богатата на ресурси Гренландия нараства. В същото време отношенията между Копенхаген и Нуук (столицата на Гренландия) са сложни, като сега се настоява за независимост, пише в анализа си The Guardian.

Въпреки че резултатите от скорошно проучване, публикувано в гренландския вестник Sermitsiaq и датския Berlingske, разкриват, че 85% от гренландците не искат да се присъединят към САЩ, Дания се опасява, че ако нейните реакции към териториалните планове на Тръмп са твърде гласни, това може да отчужди гренландците и да ги натисне островът по-навътре в орбитата на САЩ. Стъпвайте внимателно са девизите, идващи от Копенхаген към неговите европейски партньори.

И европейските лидери се вслушват в призива. Както публичното мълчание, така и работата зад кулисите изглеждат координирани, като през последните дни Фредериксен се срещна с лидерите на Норвегия, Швеция и Финландия, както и с Германия, Франция и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Сътрудничеството между ЕС и Гренландия също се засилва по въпроси като енергията и критичните суровини. Първоначалното обяснение за мълчанието на Европа по отношение на Гренландия е следователно, че това е умишлена, координирана тактика да не се храни звярът на трансатлантическата ескалация, давайки пространство на официалните лица тихо да смекчат и обезвредят заплахата.

Едно също толкова рационално, макар и по-малко назидателно обяснение е, че европейците имат “по-големи риби за пържене” с Вашингтон. Те трябва да се уверят, че Тръмп остава ангажиран по въпроса за европейската военна сигурност, като се започне с Украйна, и искат да разубедят президента на САЩ да отприщи търговска война. Следователно европейското мълчание относно Гренландия също е въпрос на приоритети; последното нещо, което европейците искат, е да антагонизират човека, така че той да издърпа щепсела на НАТО. Страните в Северна и Източна Европа, които биха били най-наранени от оттеглянето на САЩ от Украйна, както и западноевропейските и южноевропейските страни, които биха били най-изложени на трансатлантическа търговска война, ще си помислят, че не си струва да се вдига твърде много шум около това Гренландия.

Но тези рационални обяснения стигат само дотук и не вземат предвид потенциално високата цена на бездействието – като подкопаване на идеята за европейска политическа солидарност.

Вместо за разума, може би си струва да мислим за емоциите. Две контрастни се подсилват взаимно. Европейците са уплашени. Те се страхуват от Тръмп и страхът им е парализиращ. Замразява действията им и успокоява реториката им. Колкото повече Тръмп потвърждава страховете им чрез повтарящите се заплахи, толкова по-малко те са склонни да реагират. Предполага се, че Тръмп надушва страха и като всички хулигани му се наслаждава, вдигайки залога.

И все пак европейците парадоксално се чувстват недостатъчно тревожни. Те се придържат към убеждението, че бурята ще отмине. Чакането се превръща в мълчание, самодоволно желание заплахата на Тръмп за Европа да отшуми или вниманието му неизбежно да се насочи другаде. Недостатъчното безпокойство означава, че на Европа й липсва адреналин за действие.

С други думи, изправена пред поредната сериозна криза, Европа, чрез комбинация от разум и страх, решава просто да се измъкне. Но да се убеждаваме, че всичко ще бъде наред, е точно това, което пречи на радикалното обновление, от което континентът силно се нуждае. И само една седмица след президентството на Тръмп възниква жизненоважен въпрос: ако американски президент, заплашващ държава-членка на ЕС, не изтръгне Европа от самодоволния й сън, тогава какво ще стане?