Могат ли европейските сухопътни сили да помогнат за защитата на сигурността на Украйна?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да сложи край на сраженията в Украйна. Как точно би могъл да направи това, остава неясно, като се има предвид, че руският президент Владимир Путин вярва, че печели. Но по свой собствен начин Тръмп отвори възможността за някакъв вид преговори за прекратяване на огъня, пише The New York Times.

Ако се стигне до споразумение, казват анализатори, Тръмп вероятно ще поиска от Европа да го въведе и да поеме отговорността за Украйна, като иска да намали американския ангажимент. Но остава един ключов въпрос: Как да се подсигури това, което е останало от Украйна, и да се попречи на Путин да поднови войната, дори след няколко години?

Перспективата за споразумение ускори дебата за т.нар. европейски ботуши на терен, които да поддържат мира, да следят за прекратяването на огъня и да помагат за възпирането на Русия от бъдеща агресия. Въпросът е чии ботуши и колко на брой, както и дали Путин изобщо ще се съгласи.

Това е тема, която със сигурност ще бъде в центъра на дискусиите тази седмица на ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността, на която ще присъстват вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио.

Някои европейски страни, сред които балтийските държави, както и Франция и Великобритания, повдигнаха въпроса за възможността за включване на част от собствените им войски в силите в Украйна. Високопоставени германски представители нарекоха идеята преждевременна. С изключение на членството на Украйна в НАТО, което изглежда малко вероятно в продължение на много години, идеята за присъствие на голям брой европейски войски от натовски държави изглежда необмислена за много служители и анализатори.

Без ясно изразено американско участие в подобна операция - с американско въздушно прикритие, противовъздушна отбрана и разузнаване, както човешко, така и техническо - европейските войски биха били изложени на сериозен риск от руско сондиране и дори нападения. Президентът на Украйна Володимир Зеленски посочи, че е готов за сериозни разговори за споразумение за прекратяване на войната, стига съюзниците му да предоставят гаранции за сигурност, а не само уверения.

При липсата на членство в НАТО, което той предпочита, Зеленски говори за до 200 000 чуждестранни военнослужещи на терен в Украйна. Това обаче е почти три пъти повече от цялата британска армия и се смята от анализаторите за невъзможно.

Високопоставен европейски служител заяви, че континентът не разполага дори с 200 000 военнослужещи, които да предложи, и че всякакви подобни контингенти трябва да имат американска подкрепа, особено изправени пред втората по големина ядрена сила в света - Русия. В противен случай те ще бъдат постоянно уязвими за руските усилия да подкопаят политическия и военния авторитет на алианса.

Дори и по-скромен брой европейски войници като 40 000 ще бъде трудна цел за континент с бавен икономически растеж, недостиг на войски и необходимост от увеличаване на военните разходи за собствената си защита. И вероятно няма да е достатъчно, за да осигури реалистично възпиране срещу Русия.

Реалните възпиращи сили обикновено изискват "доста над 100 000 военнослужещи, назначени за мисията" за редовни ротации и извънредни ситуации, казва Лорънс Фридман, почетен професор по военни науки в Кралския колеж в Лондон.

Опасността би била политика, която Клаудия Майор, експерт по отбрана от Германския институт за международни отношения и сигурност, нарича „блъфирай и се моли“.

"Осигуряването на твърде малко войски или на сили с трипръст без подкрепления би било равносилно на блъф, който може да покани Русия да изпробва водата, а държавите от НАТО едва ли ще могат да се противопоставят на това", пише тя в неотдавнашна статия заедно с Алдо Клеман, германски подполковник, за това как да се осигури прекратяване на огъня в Украйна.

Ето защо Полша, която съседства с Украйна и е дълбоко ангажирана с нейната сигурност, засега отхвърля участието си в такива сили.