Помислете два пъти, преди да се ангажирате с европейски ботуши на терен в Украйна

Въпреки всички различия между екипа на новоизбрания президент Доналд Тръмп и ключови европейски правителства, и двете страни изглежда са съгласни с предимствата на поне една политика: разполагането на европейски сили в Украйна след края на бойните действия там. По време на среща с украинския президент Володимир Зеленски и френския Еманюел Макрон миналият месец Тръмп, както се съобщава, е заявил, че европейски войски трябва да присъстват в Украйна, за да наблюдават всяко прекратяване на огъня,пише в статия за Financil Times Самуел Шарап, председател на катедрата по политика за Русия и Евразия и старши политолог в Rand Corporation.

лен на екипа му, пожелал анонимност, се е изразил по-ясно: „Няма да изпратим американски мъже и жени, за да поддържат мира в Украйна. Накарайте поляците, германците, британците и французите да го направят.“  Като се има предвид вероятността от остри разногласия между администрацията на Тръмп и Европа по въпроси, вариращи от търговията до климата, този консенсус може да изглежда повод за празнуване. Но идеята за поставяне на европейски ботуши на земята в Украйна е дълбоко проблематична.

Един от моделите за разполагане на войски след конфликт е мироопазващи сили, а в Украйна може да има нужда от мироопазващи сили, след като бъде договорено прекратяване на военните действия. Но международни организации като ООН имат относителен монопол върху мироопазването по някаква причина - те са предназначени да бъдат неутрална трета страна, която може да решава спорове и да бъде честен посредник. Като се има предвид широката им подкрепа за Украйна, европейските държави са всичко друго, но не и неутрална трета страна. Почти по дефиниция те не биха могли да ръководят мироопазващи сили в Украйна. 

Вторият модел за сухопътни войски е „трипръст“: войски, разположени за възпиране на потенциална агресия чрез демонстриране на ангажираността на държавите, които са ги изпратили. Агресорът ще бъде принуден да се изправи срещу тези войски в случай на война, като по този начин ще „спъне“ решението на родните им държави да се намесят.

Класическият пример е разполагането на войски на САЩ, Великобритания и Франция в Западен Берлин по време на Студената война. Тяхното присъствие даде да се разбере, че всяка съветска агресия срещу Западен Берлин би предизвикала по-широка война.  

В Украйна ангажиментът на ключови западни държави към сигурността на страната може да се окаже необходим, за да се възпре повторение на пълномащабното нахлуване на Русия след постигането на споразумение за прекратяване на огъня. Но европейските лидери изглежда поставят каруцата пред коня. Те трябва първо да решат дали всъщност са готови да се ангажират да започнат война с Русия, ако тя отново нахлуе. Разполагането на сили с предпазна жица, преди да се реши какво ще „спъне“ жицата, няма особен смисъл.  Дори и да поемат такъв ангажимент, би било преждевременно да го направят, преди да са започнали по-широки преговори за уреждане.

Преговорите между враждуващите страни - Русия и Украйна, вероятно ще определят параметрите на всяко разполагане в Украйна след конфликта, независимо дали става въпрос за мироопазващи сили или за сили на гарант. Като се има предвид това, което знаем за приоритетите на Москва при последните сериозни преговори между двете страни през пролетта на 2022 г., Кремъл вероятно ще поиска от Украйна да поеме ангажимент да не приема чужди сили на своя територия като част от всяко споразумение, пише още Самуел Шарап.

Всъщност недопускането на силите и инфраструктурата на НАТО в Украйна е ключова руска цел от десетилетия. Европейските лидери следва да обмислят дали обсъждането на подобно разполагане след конфликта сега ще стимулира Русия да продължи да се бие. В края на краищата прекратяването на огъня би било предпоставка за изпращането на тези ботуши на украинска земя на първо място.  Бъдещата администрация на Тръмп подкрепи тази европейска инициатива. Тя съответства на заявеното от новоизбрания президент желание САЩ да се откъснат от въпросите на сигурността на континента, а вместо това ЕС и Обединеното кралство да поемат водеща роля. Но разполагането на европейски сили в Украйна неминуемо ще забърка американците. Европейските военни зависят от съюзниците си от САЩ за операции извън зоната на действие. Неизбежно едно голямо разполагане в Украйна отново ще разкрие тази зависимост, когато те се обърнат към САЩ за помощ с критични задачи като въздушен транспорт, логистика и разузнаване, които не могат да изпълняват сами. Може би най-важното е, че ако Русия наруши прекратяването на огъня и атакува тези европейски сили, натискът върху Вашингтон да се намеси ще бъде огромен. Трудно е да си представим престрелка между Русия и съюзниците на САЩ в Европа, в която американците да седят отстрани. А ако това се случи, ударът върху доверието в НАТО вероятно ще бъде фатален. Лидерите от двете страни на Атлантическия океан би трябвало да помислят два пъти, преди да поставят алианса в такова незавидно положение.