Влиянието на Китай върху световния океан е предизвикателство за САЩ

Съединените щати все още разполагат с най-мощния флот в света, но изглежда са осъзнали, че това вече не е достатъчно, за да утвърдят господството си в открито море. Ако може да се съди по изявленията на президента Доналд Тръмп относно корабостроенето, Панамския канал и Гренландия, той иска да увеличи морската мощ на САЩ на няколко фронта - точно както вече прави Китай. Това посочва в анализа си Фабиен Замора от Франс Прес.

Разширяващото се влияние на Пекин върху световния океан е предизвикателство за усилията на Вашингтон да защитава своите интереси. Докато САЩ все още доминират в моретата във военно отношение, те са по-слаби в други морски сектори, като например търговското корабоплаване и самото корабостроене, заявиха анализатори пред АФП.

Миналата седмица Тръмп заяви пред Конгреса на САЩ, че неговата администрация ще „възкреси“ морската строителна индустрия на страната, „включително търговското корабостроене и военното корабостроене“.

По отношение на Китай той се оплака, че Пекин „контролира“ Панамския канал, и не изключи възможността за използване на военна сила, за да се изземе контролът над жизненоважния стратегически актив.

Президентът също така откровено заяви, че иска да завладее Гренландия - датска територия, чиито неизползвани минерални и петролни залежи той желае.

Той иска да обложи с данък всеки китайски кораб, който акостира в пристанищата на САЩ.

Изследователката Софи Куинтин от университета в Портсмут, Великобритания, заяви, че подходът на Тръмп прилича на завръщане към „морския подход“ - теория, подчертаваща значението на морската мощ, поддържана от американския морски офицер Алфред Махан през XIX век.

От друга страна, Тръмп може би просто се обръща към своята популистка база избиратели, вярващите в идеята „Да направим Америка отново велика“, пише Фабиен Замора.

„Трудно е да се каже дали това е плод на реален стратегически размисъл“, казва Алесио Паталано, специалист по морска стратегия в Кралския колеж в Лондон. 

Във всеки случай Китай разбира значението на морската мощ, казва Ник Чайлдс от британския Международен институт за стратегически изследвания. 

На конференция в Париж миналия месец Чайлдс посочи бързата експанзия на Китай в морските сектори, различни от флота му. 

„Това са инвестициите, за които чухме, в световни пристанища, световна морска инфраструктура и въоръжаване на риболовния флот“, каза той.

Вашингтон е обезпокоен от експанзията на китайските корабни компании, която според него обслужва интересите на правителството в Пекин.

Пол Туре от Висшия институт по морска икономика (ISEMAR) във Франция обаче предупреди да не се прави твърде „опростен“ прочит на китайската морска политика.

„COSCO, например, следва финансова логика. Тя просто доставя в САЩ стоките, които американците потребяват“, подчерта той.

Въпреки това натискът от страна на Вашингтон изглежда е имал известен ефект. 

Миналата седмица Hutchison обяви, че се е съгласил да продаде доходоносните си пристанища в Панамския канал на консорциум, ръководен от САЩ, въпреки че настояваше, че това е „чисто търговско“ решение.

„Проблемът на американското корабостроене е, че те не разполагат с ноу-хауто на японците и корейците, както и с мащабите на китайците, които произвеждат кораби като бисквити“, добави Паталано.

„Докато Европа изостава с една година по военна програма, САЩ закъсняват с три или четири години“, каза източник от европейската индустрия при условие за анонимност.

Заявеното от Тръмп желание да поеме контрола над Гренландия и Канада също може да се разглежда като опит за възстановяване на господството на САЩ над моретата.

Глобалното затопляне топи арктическия лед с тревожни темпове, което застрашава природните екосистеми и допринася за по-нататъшното изменение на климата. Но това топене може да отвори региона за плавателни съдове - както търговски, така и военни - и за проучване на нефт и минерали.

Тези перспективи не са изгубени от Китай, Русия и Съединените щати: „Арктическото пространство ще става все по-важно за проектиране на сила, особено за подводниците, които изстрелват ракети“, каза Паталано, който ги смята за „съществен компонент на възпирането.“