България купува ток от Гърция през деня, за да ѝ го продаде през нощта

Гърция доставя все повече електроенергия на България през деня, а вечер получава енергия обратно - процес, при който системите за съхранение на енергия (батерии) променят трансграничните енергийни потоци и помагат за намаляване на ценовите колебания. Това се посочва в анализ на Европейската комисия, цитиран от гръцкото издание ekathimerini.com.

През август вносът в България от Гърция достига до 750 мегавата около обяд, докато износът в обратната посока нараства до около 700 MW около 20:00 ч. Тази промяна в посоката на потоците отразява нарастващия капацитет на България да съхранява по-евтина слънчева енергия, произведена през деня, и да я подава към мрежата, когато търсенето и цените се повишат.

Това развитие се дължи на бързия растеж в производството на слънчева енергия и изграждането на инфраструктура за съхранение

Делът на слънчевата енергия в производството на електроенергия в България се е увеличил от 4% през 2021 г. до 21% през 2026 г., а инсталираната фотоволтаична мощност е нараснала от 1,3 гигавата до 7,2 GW.

Механизмът за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз е подпомогнал половината от този ръст в слънчевите мощности чрез програма с капацитет 3,2 GW, която комбинира инсталации за възобновяема енергия със системи за съхранение.

Инвестициите, подкрепени от фонда, са допринесли за това инсталираният капацитет за съхранение на енергия в батерии в България да надхвърли 16 гигаватчаса.

По време на пиковите периоди батериите могат да осигурят до 30% от общото производство на електроенергия, отбелязват от Комисията.

Ефектът е видим и при цените. През август 2024 г. цените на електроенергията вечер са били със 150% по-високи от средните дневни стойности. До август 2026 г. тази разлика е намаляла до 40%.

Според оценки на Комисията, ако ценовите колебания бяха следвали модела от 2024 г., пиковите цени е можело да бъдат с до 150 евро за мегаватчас по-високи (отколкото са били през 2026 г.), като същевременно се уточнява, че това сравнение е хипотетично.

България също така модернизира преносната си мрежа, опрости процедурите за издаване на разрешителни и присъединяване към мрежата, укрепи връзките си с Гърция и Румъния и отвори пазара си за балансираща енергия през 2025 г. Обновената мрежа може да поеме допълнителни 5,4 GW мощности от възобновяеми източници.

Ползите надхвърлят отношенията с Гърция. През август, когато производството в румънската атомна електроцентрала "Чернавода" е било намалено, България е изнесла за Румъния с около 1 GW повече електроенергия по време на пиковите часове, отколкото две години по-рано. Гърция също предприема стъпки за разширяване на капацитета за съхранение. От Министерството на енергетиката съобщиха, че са подадени 831 заявления за получаване на условия за присъединяване към мрежата - обхващащи обща мощност от 12 319 MW - в рамките на процедура, отнасяща се до проекти за батерийни системи с капацитет до 4700 MW.