Шест години от убийството на Зоран Джинджич

Преди шест години на 12 март 2003 година в центъра на Белград, на излизане от сградата на Министерския съвет, бе убит Зоран Джинджич - първият демокритично избран премиер на Сърбия, един от основателите на Демократичната партия.

Зоран Джинджич бе министър-председател на Република Сърбия от 2001 г. до 12 март 2003 г., когато е убит. Джинджич е на 1 август 1952 г. в малко градче в Северна Босна и Херцеговина. Син на офицер от югославската армия, Зоран Джинджич е философ по образование. През 70-те години е изхвърлен от университета за участието си в демонстрация против закон, даващ пожизненено право на диктатора Йосип Броз Тито да бъде президент на Югославия.

По-късно е арестуван и осъден за организирането на независима студентска организация.
След излизането от затвора заминава за Федерална република Германия и учи при Юрген Хабермас във Франкфурт. През 1979 г. защитава докторантура по философия в университета в Констанц. В Югославия се завръща през 1989 г. и започва да работи като преподавател по философия в университета в Нови Сад. През 90-те години Джинджич е сред организаторите на демонстрации против режима на Слободан Милошевич.

Той е сред основателите на Демократичната партия и по-късно — неин председател. Победата на изборите през 1997 г. му дават възможност за кратък период да бъде кмет на Белград - първият некомунистически кмет след Втората световна война. По времето на конфликта в Косово Джинджич се премества да живее в Черна гора, за да избегне евентуален атентат върху живота си. Там се сближава с бъдещия президент на Черна гора Мило Джуканович, който в момента е премиер на републиката.

През 1999 г. Джинджич се опитва безуспешно да организира улични протести и да предизвика с това предсрочни избори. По време на предизборната борба за президентските избори през февруари 2000 г. Джинджич поддържа кандидатурата на Воислав Кощуница. След свалянето на Милошевич през октомври 2000-та година, Зоран Джинджич става премиер на Югославия през януари 2001 г. По време на председателството си на Министерския съвет обаче, Джинджич се изявява по-скоро като опозиция на президента Кощуница.