Америка не може да си позволи да защити Европа от Русия

Кая Калас, която се представя за външен министър на Европейския съюз, има наглост. За съжаление другите ѝ качества, като лицемерието, не са толкова очарователни.

Калас отдавна критикува директния подход на президента Доналд Тръмп към руския президент Владимир Путин. След телефонния им разговор в понеделник, дни след преките преговори между Русия и Украйна в Истанбул, тя се оплака: "Наистина не видяхме, знаете, натиск върху Русия от тези преговори“. Още през февруари тя обвини Тръмп в „умиротворяване“ за това, че се е обадил на Путин. Тя обясни: "Ясно е, че всяка сделка зад гърба ни няма да проработи. Имате нужда от европейците, имате нужда от украинците."

Това е богатство, идващо от Калас, която до миналата година беше министър-председател на Естония, пише American Conservative. 

Заклещена между Германия и Русия/Съветския съюз, балтийската държава е страдала много през историята. За съжаление, като член на НАТО Талин предлага по-скоро пасиви, отколкото активи за Америка, от която Калас, както и повечето ѝ сънародници, очакват да защити нацията им. В края на краищата Естония е похарчила само 1,4 млрд. долара за армията миналата година, което е закръгляне за Пентагона. Това е 3,4 % от БВП, което е впечатляващо в сравнение с други членове на НАТО, но все още е шокиращо ниско за страна, която твърди, че се страхува от руска инвазия. Естонската армия разполага с 3750 души. Правителството разполага с десет кораба, четири самолета и три хеликоптера.

Страна, която е напълно зависима от щедростта на другите, не бива да хвърля камъни по тези, от които очаква да я защитават от съседната ядрена държава. Особено след като непосредствените ѝ съседи няма да я спасят, ако се стигне до война. Нито пък по-богатите, по-отдалечени европейски държави. Талин отчаяно ще чака американската кавалерия.

Калас не е единствената европейска личност, която очаква САЩ да спасят страната му. През март италианският министър-председател Джорджия Мелони предложи да се раздават гаранции за сигурност на НАТО, както някои хотели раздават шоколади за лека нощ. Когато няколко европейски лидери обсъждаха изпращането на европейски войски, които да наблюдават прекратяването на огъня в Украйна, Мелони отказа с аргумента, че „трябва да помислим за по-трайни решения“, което означава да предоставим прочутата гаранция по член 5 на алианса на държави, които не са негови членове: „Разширяването на обхвата на защитата, която имат страните от НАТО, със сигурност би било много по-ефективно, въпреки че това би било нещо различно от членство в НАТО.“ Тя твърди, че „това би било стабилна, трайна и ефективна гаранция за сигурност, много по-добра от някои от предложенията, които съм виждала“.

Това е глупава, дори нечестна идея. Алиансът има процедура за членство, защото заплахата за война срещу ядрена сила е сериозна работа и трябва да се предлага само на държави, чиято отбрана е жизненоважна или поне съпътстваща защитата на други държави членки.

Предложението за гаранция за сигурност за нечленуващи не беше първият опит през март да се накарат САЩ да плащат сметката. Кампанията за създаване на многонационални европейски мироопазващи сили за Украйна се провали, когато Вашингтон отказа да предостави защита по член 5 за войските , които европейците предложиха да разположат в опасност. Предложението на Мелони обаче не е просто лоша политика. Предложеното от нея заобикаляне на стандартите за членство в алианса е и нечестно национално подкупване. След като отхвърли разполагането на италианци в Украйна, тя се надява да изглежда твърда, без да прави нищо. Италия има една от най-големите икономики на континента, но се конкурира с Испания като най-изостаналият голям европейски регион във военните усилия. С разходи от 1,49% от БВП, Италия е номер 27 от 32 членове. Сред тези, които се справят по-добре: Хърватия, Албания, Черна гора, Португалия, България и Дания.

Честно казано, разбира се, дори най-добрите изпълнители не са чак толкова впечатляващи, поне ако наистина вярват в това, което казват за вероятността Путин да започне блицкриг срещу тях. Наблюдава The Economist:

Осъзнаването започва да се прояснява. Европа трябва да стане способна да се защитава без помощта на Америка. Проблемът е, че досега нито един от политиците не е предложил кой знае какви идеи за това откъде би трябвало да дойдат парите за това. В момента държавите-членки на ЕС харчат около 325 милиарда евро (340 милиарда долара) годишно за отбрана, което се равнява на около 1,8% от БВП на блока. Това все още е, три години след началото на войната в Украйна, по-малко от целта от 2%, която НАТО постави на своите членове през 2014 г., след като Русия незаконно анексира Крим и окупира източния Донбас... Разходите на Европа в подкрепа на Украйна са също толкова разочароващи. От януари 2022 г. насам ЕС и неговите държави-членки са похарчили 113 милиарда евро за финансова, военна и хуманитарна помощ, което се равнява на малко над 0,2% от БВП им през всяка от тези три години.

Някои европейски представители поискаха „пътна карта“ за евентуално американско оттегляне, която да им позволи да коригират плановете си за отбрана. Повечето правителства на страните членки обаче показват малка неотложност в изграждането на силите си, докато анализаторите предупреждават, че съюзниците ще се нуждаят от години, за да се подготвят за оттеглянето или дори за намаляването на броя на американските военни. Politico Europe съобщава : „ Доклад на Германския икономически институт (IW Cologne) предупреди тази седмица, че може да отнеме от 10 до 12 години, за да може Европа да замени ключовите военни способности на САЩ.“ Това се превърна в аргумент срещу администрацията на Тръмп, която принуждава Европа да се развива във военно отношение. Дори американските военни офицери не искат никакво съкращение. А европейците не крият стратегията си. Politico Europe обясни, че някои „европейски правителства все още се надяват, че междинните избори в САЩ след две години и следващите президентски избори в САЩ през 2028 г. ще окажат препятствие на властта на Тръмп и ще възстановят стария съюз със САЩ. Те също така се опасяват, че започването на подготовката за най-лошото може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество и само да ускори движение, което все още се надяват да избегнат, казаха тримата европейски представители.“

Това въпреки че Русия, уж спъната от санкции, харчи повече от западния блок, откакто нахлу в Украйна. Според Международния институт за стратегически изследвания: „През последната година европейските разходи за отбрана скочиха с 11,7% в реално изражение, достигайки 457 милиарда щатски долара, като 2024 г. отбеляза десетата поредна година на растеж... Въпреки това, европейският растеж остана изпреварен от увеличението на общите военни разходи на Русия, които нараснаха с 41,9% в реално изражение, достигайки приблизително 13,1 трилиона рубли (145,9 милиарда щатски долара). В светлината на по-ниските вътрешни разходи за ресурси и доминирането на местното производство в Русия е полезно да се разгледат военните разходи по паритет на покупателната способност (ППС). По паритет на покупателната способност (ППС) общите военни разходи на Русия достигнаха 462 милиарда долара през 2024 г., надвишавайки общия размер за Европа в щатски долари по пазарни валутни курсове (MER).“

Разбира се, Москва използва голяма част от своята човешка сила и материали, за да води брутална война срещу Украйна. Правителството на Путин обаче демонстрира, че дори по-слаба икономика под санкции може да действа бързо, за да произведе значителни количества оръжия. Със сигурност европейците биха могли да направят повече - ако вярват, че това е важно. Вместо това, те продължават да бъдат по-леки както по отношение на помощта за Украйна, така и по отношение на собствената си отбрана. Очаквайки САЩ да продължат да ги защитават по време на това, което обещава да бъде, ако успеят, много, много дълъг преход към истинска европейска отбрана на Европа.

Въпреки че е трудно да си представим американски аргумент срещу европейската защита на Европа, американските политици, за разлика от американците като цяло, отдавна се възползват от безпомощно зависима Европа, която обикновено застава зад американските инициативи, докато размахва произведени в Америка оръжия. Едуард Лукас от Центъра за анализ на европейски политики предупреди, че в бъдеще по въпроси от взаимен интерес „ще има много повече партньорство на равни. По други въпроси – като глобалното финансово управление, конфликтите в Близкия изток и международното право – европейците ще имат свои собствени идеи и свои собствени приоритети“. Всъщност Кишор Махбубани, известен автор от Сингапурския институт за изследвания на Азия, призова Европа официално да поеме нов курс, посочвайки готовността си „да напусне НАТО“, да постигне споразумение с Русия, „като всяка страна се съобразява с основните интереси на другата“ и „да изработи нов стратегически пакт с Китай“.

Без съмнение подобен подход би ужасил политиците във Вашингтон, включително много от обкръжението на Тръмп. Например, държавният секретар Марко Рубио отхвърли предположенията , че САЩ може да напуснат трансатлантическия алианс: „Съединените щати са толкова активни в НАТО, колкото винаги са били.“ Американците обаче трябва да си представят по-добро бъдеще, такова, в което Европа, с повече от десет пъти по-голям БВП от Русия и три пъти по-голямо население от Русия, а не САЩ, се изправя срещу Москва, докато се опитва да изгради по-добри отношения с нея. И в което Европа разполага свои собствени сили, за да защитава по-отдалечени интереси, като например европейската търговия, обект на атаки от йеменските хути. Повечето американци биха аплодирали такъв резултат. Стратегията на Вашингтон за бъдещето трябва да бъде освобождаване от тежестта, а не споделяне.

Това е особено важно, тъй като традиционната й решимост да доминира както над съюзниците, така и над противниците си, е несъстоятелна. САЩ имат неустойчив дефицит от над 2 трилиона долара годишно, като се доближават до рекорда след Втората световна война от 106% дълг спрямо БВП, и са потънали в нарастващи лихвени плащания - над 1 трилион долара годишно. Всичко това в момент, когато няма гореща война, пандемия или финансова криза. Приемането на данъчния закон на ГП ще подхрани нарастването на дълга, което може да се превърне в цунами, ако икономиката изпадне в рецесия. В дългосрочен план разходите, дефицитът, лихвените плащания и дългът вървят все по-нагоре, без да се вижда граница. Тъй като драконовски съкращения в социалното осигуряване, Medicare и Medicaid са малко вероятни, Пентагонът в крайна сметка ще се превърне в основна цел на бюджета. Данъците почти сигурно ще бъдат увеличени, но кой американски политик ще предложи американците да плащат още повече, за да могат европейците да плащат още по-малко?

Калас, Мелони и много други европейци все още се надяват да изиграят Чичо Сам за Чичо Изкормвач. Американският народ обаче избра Доналд Тръмп, за да каже не повече. Време е Вашингтон да се отнася към европейците като към приятели, възрастни и съюзници, вместо да ги изтърпява като клиенти, зависими и мъртви души.