Стагфлацията вече е най-добрият сценарий за Америка

Не очаквайте Федералният резерв да спаси икономиката на САЩ от епичните мита, наложени от администрацията на Тръмп върху вноса от по-голямата част от света. Единственият въпрос сега е колко големи ще бъдат щетите, пише колумнистът на Bloomberg Бил Дъдли.

Атаката на президента срещу свободната търговия е наистина изключителна по обхват, мащаб и липса на нюанси. Среднопретеглената тарифа вероятно ще се покачи до 25% или повече от стойността на вноса тази година, от по-малко от 3%. Това увеличение се равнява на над 10 пъти това, което направи Тръмп през първия си мандат.

Въздействието ще бъде опустошително. През следващите шест месеца годишната инфлация вероятно ще се покачи до близо 5%, тъй като митата повишават цените на вноса и тъй като местните производители, защитени от конкуренцията, се възползват от ситуацията, за да повишат и цените си.

Междувременно търсенето ще намалее. Предприятията ще забавят инвестициите на фона на несигурността относно продължителността и обхвата на тарифите и относно степента на чуждестранно отмъщение. Хората ще намалят разходите, докато се приспособят към това, което възлиза на увеличение на данъците от 600 милиарда долара или повече. Това ще се случи, дори ако Конгресът компенсира тарифите с намаляване на данъците другаде – защото ще има значително забавяне и защото семействата с ниски до умерени доходи, които са склонни да харчат повече от доходите си, ще бъдат ощетени от тарифите повече, отколкото подпомогнати от данъчни облекчения.

Още по-лошо, способността на икономиката да расте ще бъде нарушена. Депортациите и сривът на имиграцията ще подкопаят предлагането на работници, докато нарастването на производителността ще се забави. Това ще намали устойчивия темп на растеж на реалното производство до около 1%, от 2,5% на 3% миналата година.

Като цяло стагфлацията е оптимистичният сценарий. По-вероятно е САЩ да изпаднат в пълна рецесия, придружена от по-висока инфлация.

Какво, ако изобщо може да направи Фед? Обикновено се бори с инфлацията с по-високи лихви, което би задълбочило всяка рецесия. Председателят Джеръм Пауъл предположи, че може да не е необходимо да се прави това, ако повишенията на цените са временни и не влияят на очакванията за бъдеща инфлация. Това донякъде насърчи инвеститорите, което означава, че Фед ще се съсредоточи повече върху поддържането на растежа.

И все пак има достатъчно основания да се съмняваме, че условията на Фед ще бъдат изпълнени. Първо, инфлацията отдавна е над целта на централната банка от 2%. Ако това се случи за пета поредна година и дори се ускори, съществува значителен риск инфлационните очаквания да останат незакрепени.

Второ, типът шок има значение. Такива, които накърняват производителността, каквито ще бъдат тарифите на САЩ, може да имат по-дълготраен ефект върху инфлацията и очакванията. Помислете за двойните шокове в цените на петрола през 70-те години на миналия век: инфлацията се оказа постоянна въпреки две рецесии. Само чрез принуждаване на икономиката към много по-дълбок спад, с краткосрочни лихвени проценти, достигащи близо 20%, можеше Фед (под тогавашния председател Пол Волкър) да овладее нещата.

Трето, собствените действия на Фед влияят на очакванията. Ако хората смятат, че централната банка пренебрегва инфлационния натиск, за да се съсредоточи вместо това върху страната на растежа на своя мандат, само това възприятие може да ги накара да очакват повече инфлация.

Инфлационните очаквания играят решаваща роля при определяне на разходите за борба с действителната инфлация. Когато те останат добре закотвени, както през последните пет години, Фед може да се справи, без да повишава безработицата твърде високо. Но ако те се повишат, съотношението на жертвите се увеличава рязко. При обстоятелства като петролния шок от 1970 г., например, може да се наложи нивото на безработица да се покачи с 2 процентни пункта над дългосрочното си ниво, за да намали инфлацията с 1 процентен пункт за една година. С други думи, рецесията става единствената опция за Фед.

Тази асиметрия означава, че Фед ще трябва да бъде много внимателен, тъй като икономиката на САЩ се бори. Всяко облекчаване на паричната политика, което подклажда инфлационните очаквания, ще наложи по-късно много по-сурово и скъпо затягане. Следователно мисля, че инвеститорите са твърде оптимистично настроени относно вероятността от подкрепа на централната банка. Напротив, балансът на рисковете и високото ниво на икономическа несигурност оправдават по-бавна реакция.

Комбинацията от по-бавен растеж, по-висока инфлация и упорит Фед няма да е добра за акциите. Това е ситуация без печалба. Ако компаниите прехвърлят цената на по-високия внос върху потребителите, инфлацията ще бъде по-устойчива и Фед ще бъде по-малко приятелски настроен. Ако не могат, маржовете на печалбата ще се свият и печалбите ще бъдат недостатъчни. Да не говорим за риска от чуждестранни тарифни ответни мерки.

За облигациите основният проблем ще бъде траекторията на краткосрочните лихвени проценти. В момента пазарите оценяват цените на повече от 100 базисни пункта за облекчаване тази година. Мисля, че това е вероятно (и оправдано) само в случай на действителен икономически спад. Това не е 2019 г., когато инфлацията под целевата стойност позволи на Фед да намали лихвите като „застраховка“ срещу рецесия. Днес най-мощната централна банка в света има много по-малко пространство за маневриране.