Как стремежът на Русия към природните ресурси на Украйна потопи нейния черноморски флагман

Обсебеността от ресурсите на Украйна, а не от условията на бойното поле, е проблем и за двете страни по време на войната.

Черноморският флот на Русия е един от най-важните стратегически активи в цялата Руска федерация. Той защитава руската военноморска база в Севастопол на полуостров Крим и позволява проекция на руската мощ в жизненоважното Черно море. Всъщност без Севастопол и Черноморския флот, разположени там, Турция - която контролира входа на Черно море - би имала свободен достъп до него, което би имало зловещи последици за околните крайбрежни държави, пише Брандън Уайхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest.

В началото на войната в Украйна през 2022 г. руският крайцер „Москва“, който беше обявен за един от най-модерните руски бойни кораби, беше потопен от украински противокорабни балистични ракети „Нептун“. Това беше унизителен удар за руснаците - и ранно предзнаменование за това колко трудна ще бъде войната за руснаците.

Дмитрий Шкребец е баща на Егор Шкребец , млад моряк, който загива на борда на „ Москва“ , когато корабът е облян в дим и огън, след като е ударен от противокорабни балистични ракети „Нептун“. Недоволен от официалните версии за това как малкият му син, който е загинал на борда на „ Москва“, Дмитрий Шкребец организира собствено разследване на потъването на емблематичния руски черноморски флагман и в края на април публикува обширно досие, основано на своите открития.

Досието на Шкребец не е просто спомен от разказите на собствения му син. Това е професионален доклад, независимо разследван от бащата със златна звезда, който включва подробни разкази на моряци, оцелели след потъването. Нещо повече, то разкрива подробности за операцията на кораба – както в периода преди, така и след ракетния удар – които рисуват осъдителна картина на операциите на руския флот.

Според Шкребец, около 100 опитни моряци са били преместени от „ Москва“ точно преди избухването на войната. Опитните моряци са били заменени от осемдесет и трима слабо обучени наборници, включително младият Егор Шкребец. Дмитрий Шкребец отбелязва, че на тези стажанти – към които са били класифицирани 83-мата наборници, предвид нивото им на неопитност с „ Москва“ – е било забранено да бъдат разположени във военна зона.

И все пак те бяха изпратени. Всъщност, „ Москва“ присъства при превземането на Змийския остров в началните часове на войната – по време на което нецензурният отговор на защитниците на острова на искането на „Москва“ за предаване доведе до световни заглавия, както и до неверни съобщения, че тези защитници са били убити.

Докладът на Шкребец продължава с оценка на данните в бордовия дневник на кораба. Очевидно е имало множество инциденти, при които украински самолети и артилерия са се приближавали опасно близо до военния кораб, който не е трябвало да действа във враждебни води поради неопитността на екипажа му. Оценката допълнително показва, че екипажът дори не се е подготвил ефективно да идентифицира и да се защитава от вражески крилати ракети.

За да влоши нещата, в седмиците преди успешния удар, техническият доклад на капитана посочва, че е имало редовни проблеми с радара на „ Москва “ и бордовите системи за противоракетна отбрана . По-нататък се описва серия от тревожни опасни сблъсъци с украинска ракетна артилерия и безпилотни летателни апарати.

Предвид тази история на почти пропуснати удари, украинците рано или късно бяха длъжни да нанесат удар.

На 10 април 2022 г. на „Москва“ е наредено да „охранява и защитава“ голямо находище на природен газ, което е в обсега на украинските крилати ракети. Това находище, близо до пристанищния град Одеса на Украйна, е имало четири украински сондажни платформи, превзети от руснаците по време на анексирането на Крим през 2014 г. След потъването две от тези четири в крайна сметка са преместени в друго находище.

Шкребец описва заповедта за разполагане на войски като „абсурдна лудост“, отбелязвайки, че Русия вече разполага с изобилие от запаси от природен газ в далеч по-малко опасни среди. В неговите думи: 

„500 моряци бяха изпратени да охраняват ненужен ресурс за страната, който поради много фактори не може да бъде защитен... Ако Украйна реши да унищожи минните платформи, те ще ги унищожат заедно с Москва“.

Накратко, моряците на руския кораб бяха изпратени в много опасна ситуация, за да осигурят находище на природен газ, което в общи линии беше напълно ненужно. Всъщност, обсебеността от ресурсите на Украйна, а не от условията на бойното поле, беше проблем и за двете страни през цялата война. Забележително е, че администрацията на Тръмп, някога решена да се изтегли напълно от Украйна, сега се озова още по- запленена от обещанието за по-голям достъп до украинските минерали, които се намират предимно в контролирани от Русия райони.

Но екипажът на „Москва“ никога не е бил уведомен за заплахата от крилати ракети, на която са били изложени. Те дори не са видели ракетата, която в крайна сметка е потопила военния им кораб, докато не е била само на 2,5 мили разстояние. Нещо повече, когато корабът е бил фатално атакуван от Украйна, множество отсеци са били блокирани, принуждавайки най-малко 35 души на долните палуби да излязат през илюминаторите, където впоследствие петима от моряците са се удавили.

Междувременно членовете на екипажа, които са имали късмета да оцелеят след първоначалната атака, са установили, че много от спасителните салове на кораба са в опасно състояние и е имало вероятност да се наводнят, след като бъдат поставени във водата.

И поради комбинираната им неопитност, новобранците пострадаха най-много по време на бедствието – включително младият Йенгор.

Около 30 процента от новобранците на борда, противно на военноморските разпоредби – които вероятно никога не са били преподавани на тези новобранци – не са носили противогази по време на евакуацията на военния кораб. По-възрастните и по-опитни членове на екипажа са имали такива, което им е позволявало ефективно да се ориентират през изпълнените с дим коридори на потъващата „Москва“ и да стигнат до безопасно място навън. Но в много случаи кутиите, в които са били съхранявани противогазите, са били празни – въпреки че са имали пломби от производителя, показващи, че не са били подправяни от доставката им на кораба. Последва кавалкада от катастрофално объркване. Никой на борда не е бил готов, а нивото на разрушения е било по-сериозно от това, за което някой е бил подготвен.

В крайна сметка корабът е потопен. Но това отнема часове и повече от 200 членове на екипажа загиват в резултат на трагедията в морето.

Потъването на „Москва“ отразява както арогантността, така и невежеството на ранните фази на руското военно планиране. Президентът Владимир Путин очевидно е вярвал, че „Специалната военна операция“ ще бъде лесна за изпълнение и е действал съответно. Той не е бил подготвен за първоначалния взрив на отбранителните съоръжения, разположени срещу неговото нахлуване. „ Москва“ е една от най-големите жертви на този ранен етап от руската некомпетентност.

Руснаците се адаптираха към конфликта. Днес моряците от Черноморския флот са далеч по-добре обучени от новобранците от 2022 г. На сушата московските войски печелят на всички фронтове благодарение на адаптациите, които московската армия направи в отговор на събития като потъването на „ Москва“. Но в ранните дни на войната млади мъже като Енгор Шкребец платиха с живота си за тази арогантност и невежество от страна на руските лидери.