Как Западът продължава да финансира войната на Русия в Украйна?

Данните показват, че Русия продължава да печели милиарди от износ на изкопаеми горива на Запад, което помага за финансирането на пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна – вече в четвъртата ѝ година.

От началото на това нахлуване през февруари 2022 г. Русия е спечелила над три пъти повече пари от износ на въглеводороди, отколкото Украйна е получила като помощ, отпусната от нейните съюзници. Данните, анализирани от BBC, показват, че западните съюзници на Украйна са платили на Русия повече за нейните въглеводороди, отколкото са дали на Украйна като помощ.

Активисти твърдят, че правителствата в Европа и Северна Америка трябва да направят повече, за да спрат руския петрол и газ да подхранват войната с Украйна.

Колко все още печели Русия?

Приходите от продажбата на петрол и газ са ключови за поддържането на руската военна машина. Петролът и газът представляват почти една трета от държавните приходи на Русия и над 60% от нейния износ.

След нахлуването през февруари 2022 г. съюзниците на Украйна наложиха санкции върху руските въглеводороди. САЩ и Великобритания забраниха руския петрол и газ, докато ЕС забрани вноса на руски суров петрол по море, но не и на газ.

Въпреки това, до 29 май Русия е реализирала приходи от износ на изкопаеми горива в размер на над 883 милиарда евро от началото на пълномащабната инвазия, включително 228 милиарда евро от страните, които са санкционирали Москва, според Центъра за изследвания на енергетиката и чистия въздух (CREA).

Лъвският пай от тази сума, 209 милиарда евро, идва от държавите членки на ЕС.

Държавите от ЕС продължиха да внасят газ по тръбопроводи директно от Русия, докато Украйна не прекъсна транзита през януари 2025 г., а руският суров петрол все още се доставя по тръбопроводи до Унгария и Словакия.

Руският газ все още се доставя по тръбопроводи до Европа в нарастващи количества през Турция: Данните на CREA показват, че обемът му се е увеличил с 26,77% през януари и февруари 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. Унгария и Словакия също все още получават руски газ по тръбопроводи през Турция.

Въпреки усилията на Запада, през 2024 г. руските приходи от изкопаеми горива са намалели само с 5% в сравнение с 2023 г., заедно с подобен 6% спад в обема на износа, според CREA. Миналата година също така се наблюдава 6% увеличение на руските приходи от износ на суров петрол и 9% увеличение на годишна база на приходите от газопроводен транспорт.

Руските оценки сочат, че износът на газ за Европа се е увеличил с до 20% през 2024 г., като износът на втечнен природен газ (LNG) е достигнал рекордни нива. В момента половината от руския износ на LNG отива в ЕС, казва CREA.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас казва, че алиансът не е наложил „най-силните санкции“ върху руския петрол и газ, защото някои държави членки се страхуват от ескалация на конфликта и защото купуването им е „по-евтино в краткосрочен план“. Вносът на втечнен природен газ (LNG) не е включен в последния, 17-и пакет от санкции срещу Русия, одобрен от ЕС, но ЕС е приел пътна карта за прекратяване на целия внос на руски газ до края на 2027 г.

Данните показват, че парите, спечелени от Русия от продажбата на изкопаеми горива, постоянно надвишават размера на помощта, която Украйна получава от своите съюзници.

Жаждата за гориво може да попречи на усилията на Запада да ограничи способността на Русия да финансира войната си.

Май Роснер, старши активист от групата за натиск Global Witness, казва, че много западни политици се страхуват, че намаляването на вноса на руски горива ще доведе до по-високи цени на енергията.

„В много правителства няма реално желание реално да ограничат способността на Русия да произвежда и продава петрол. Има твърде много страхове за това какво би означавало това за световните енергийни пазари. Има граница, под която енергийните пазари биха били твърде подкопани или твърде разстроени“, обяснява тя пред BBC.

„Вратичка в рафинирането“

В допълнение към директните продажби, част от петрола, изнасян от Русия, попада на Запад, след като е преработен в горивни продукти в трети страни чрез така наречената „вратичка в рафинирането“. Понякога той се разрежда и със суров петрол от други страни.

CREA съобщава, че е идентифицирала три „рафинерии тип перални“ в Турция и три в Индия, които преработват руски суров петрол и продават полученото гориво на страни, които са санкционирали Русия. Според агенцията, те са използвали руски суров петрол на стойност 6,1 милиарда евро, за да произвеждат продукти.

Индийското министерство на петрола разкритикува доклада на CREA като „измамен опит за опетняване на имиджа на Индия“.

„Тези държави знаят, че санкциониращите държави са готови да приемат това. Това е вратичка. Напълно законно е. Всички са наясно с това, но никой не прави много, за да се справи с това по мащабен начин“, казва Вайбхав Рагхунандан, анализатор в CREA.

Активисти и експерти твърдят, че западните правителства разполагат с инструментите и средствата, за да спрат потока от приходи от петрол и газ в хазната на Кремъл. Според бившия руски заместник-министър на енергетиката Владимир Милов, който сега е твърд противник на Владимир Путин, санкциите, наложени върху търговията с руски въглеводороди, трябва да бъдат по-добре формирани  - особено ограничението на цените на петрола, прието от групата на страните от Г-7, което според Милов „не работи“.

Той обаче се опасява, че промените в правителството на САЩ, започнати от президента Доналд Тръмп, ще попречат на агенции като Министерството на финансите на САЩ или Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), които са ключови за прилагането на санкциите.

Друг път е продължаващият натиск върху руския „сенчест флот“ от танкери, участващи в избягването на санкциите.

„Това е сложна хирургическа операция. Трябва периодично да се освобождават партиди от нови санкционирани кораби, фиктивни компании, търговци, застрахователи и т.н. на всеки няколко седмици“, обяснява Милов. 

Според него това е област, в която западните правителства са били много по-ефективни, особено с въвеждането на нови санкции от напускащата администрация на Джо Байдън през януари 2025 г.

Май казва, че забраната за износ на руски втечнен природен газ (LNG) за Европа и затварянето на вратичката за рафиниране в западните юрисдикции биха били „важни стъпки за завършване на отделянето на Запада от руските въглеводороди“.

Според Рагхунандан от CREA, за ЕС би било сравнително лесно да се откаже от вноса на руски втечнен природен газ (LNG).

„Петдесет процента от износа им на втечнен природен газ (LNG) е насочен към Европейския съюз и само 5% от общото потребление на газ [LNG] в ЕС през 2024 г. е от Русия. Така че, ако ЕС реши напълно да спре руския газ, това ще навреди на Русия много повече, отколкото на потребителите в Европейския съюз“, обяснява той..

Планът на Тръмп за цените на петрола за прекратяване на войната

Експерти, интервюирани от BBC, отхвърлиха идеята на Доналд Тръмп, че войната с Украйна ще приключи, ако ОПЕК свали цените на петрола.

„Хората в Москва се смеят на тази идея, защото страната, която ще пострада най-много... е американската шистова петролна индустрия, най-малко конкурентната по отношение на разходите петролна индустрия в света“, казва Милов.

По думите на Рагхунандан разходите за производство на суров петрол в Русия също са по-ниски, отколкото в страните от ОПЕК като Саудитска Арабия, така че те биха били засегнати от по-ниските цени на петрола преди Русия.

„Няма начин Саудитска Арабия да се съгласи на това. Това е било опитвано и преди. Доведе до конфликт между Саудитска Арабия и САЩ“, казва той.

Роснер добавя, че има както морални, така и практически проблеми със Запада, който купува руски въглеводороди, докато подкрепя Украйна.

„Сега имаме ситуация, в която финансираме агресора във война, която осъждаме, а също така финансираме и съпротивата срещу войната“, казва тя. „Тази зависимост от изкопаемите горива означава, че наистина сме на произвола на енергийните пазари, световните производители на енергия и враждебните диктатори.“