В кадър: Как бунтовете в Белфаст събудиха сектантските призраци от миналото?

Снимки: Reuters

2 / 11

Дните на антиимигрантско насилие в Белфаст отново показаха колко силно наследството на Смутните времена продължава да влияе върху ежедневието в Северна Ирландия, коментират жители и изследователи пред AFP.

Смутните времена е периодът на три десетилетия насилие между предимно католическите проирландски републиканци и протестантските пробритански юнионисти, приключил с мирното споразумение от Разпети петък през 1998 г.

"Все още имаме наследство от конфликт, от сектантски конфликт тук", казва проф. Джоан Хюз от Queen’s University Belfast, която изследва ролята на образованието в разделени общества.

По думите ѝ разделението в общностите остава видимо, особено в по-бедните райони.

"Все още имаме високи нива на разделение в общността. Все още имаме сегрегация, особено в най-бедните райони", допълва Хюз.

Насилие след нападение с нож

Безредиците избухнаха във вторник вечерта, след като в началото на седмицата се разпространи видеоклип, показващ тежко нападение с нож над мъж от Белфаст. За нападението се твърди, че е извършено от суданец.

Напрежението се разрасна основно в работнически квартали и в т.нар. интерфейсни зони - райони, където протестантски и католически общности все още са разделени с огради, стени и предупредителни табели.

Участници в безредиците, сред които много маскирани млади мъже, подпалиха автомобили и къщи. Мишена станаха и домове на хора от етнически малцинства.

След началото на насилието местни жители и проирландски политици насочиха вниманието към влиянието на лоялистките паравоенни групи - пробритански структури, които все още имат влияние в някои предимно протестантски райони, особено сред момчета и млади мъже.

Лоялисткото наследство

Според Шон О’Мърчу, писател и републикански активист от Белфаст, паравоенните организации остават част от проблема.

"Все още има влияние тук от паравоенни организации от страна на юнионистите", казва той. "Те са нещо като махмурлук от Смутните времена."

Източник на Belfast Telegraph, близък до лоялистки среди, посочва, че тези групи не са "оркестрирали или насърчавали" насилието, но умишлено са "стояли настрана и са отказали да се намесят, за да го спрат".

Според експерти част от местните жители обвиняват мигрантите за проблеми като трудния достъп до жилища, здравеопазване и образование. Данни на правителството, публикувани миналия месец, показват, че делът на хората между 16 и 24 години в Северна Ирландия, които не работят, не учат и не се обучават, е нараснал до 11,6% - с 1,9 пункта повече спрямо предходното тримесечие.

"Подозирам, че повечето от тези, които участват в тези бунтове и насилствени протести, са от общности, където се чувстват лишени от права, където чувстват липса на надежда за бъдещето", коментира проф. Хюз.

Мигрантите като удобна мишена

Според Доминик Брайън, професор по политическа антропология в Queen’s University Belfast, част от напрежението стъпва върху погрешното усещане, че мигрантите отнемат жилища и ресурси.

"Възприятието е, че тези мигранти вземат домовете им", казва той, но подчертава, че това "не е вярно".

Северна Ирландия е частта от Обединеното кралство с най-нисък дял хора от етнически малцинства - малко над 3%, според проучване, публикувано миналата година.

В Белфаст обаче демографската промяна има и друг пласт. След края на Смутните времена католическото, проирландско население в града вече е повече от протестантското, пробританско население. Според О’Мърчу част от юнионистите възприемат това като свиване на собствената си идентичност и култура.

Той посочва, че крайнодесни фигури като Стивън Яксли-Ленън, известен като Томи Робинсън, използват именно това усещане.

По думите му посланието е: "Вашата култура се свива, но това е заради този кафяв мъж, който живее до вас."

Брайън смята, че последните събития показват промяна в някои протестантски райони - от напрежение спрямо католиците към насочване на враждебността към хора с различен цвят на кожата.

"Обединена Ирландия" срещу имиграцията

Тази промяна се вижда и в символите около протестите. В социалните мрежи започнаха да се разпространяват изображения, генерирани с изкуствен интелект, на ирландския трикольор и британския флаг, свързани един с друг. Подобни изображения се появиха и по време на демонстрации.

"Ако знаете нещо за историята на това място, това изглежда необикновено", казва Брайън.

В сряда вечерта в Гленгормли, северно предградие на Белфаст, където имаше сблъсъци между полиция и участници в безредиците, двама приятели - Джон и Брендан - изразиха подкрепа за обединение срещу имиграцията.

"Развълнуван съм, че в този момент католици и протестанти осъзнаха, че всъщност сме заедно в това", казва 52-годишният Джон, протестант с пробритански възгледи, пожелал фамилията му да не бъде посочвана.

Според него вече има "обединена Ирландия", но не в традиционния политически смисъл.

"Сега има обединена Ирландия, но тя е обединена, защото обикновените хора осъзнаха, че всъщност сме били играни като марионетки", заявява той.

50-годишният Брендан, който се определя като "силен католик" с проирландски възгледи, казва, че подкрепя събралите се протестиращи, но е против насилието.

"Нищо не би обединило хората повече от престъпления или нечовешки действия", смята той.

"Смутните времена свършиха, не искаме това да се върне... да се надяваме, че можем да сложим край на това", допълва водопроводчикът, имайки предвид насилието по улиците.

Маргинална, но тревожна идея

Според Брайън идеята за "обединена Ирландия" на антиимигрантска основа остава маргинална. По думите му крайнодесни гласове в социалните мрежи са прегърнали тезата, че "белите хора в Ирландия някак си се издигат".

"Мисля, че сред населението като цяло това би се възприело като нелепо", казва той.

За О’Мърчу употребата на реториката за "обединена Ирландия" като оправдание за безредици е особено болезнена.

"Не беше толкова отдавна, когато ние, моите предци, бяхме изгорени от домовете си", казва той.