Тръмп може да създаде най-големия противовес на САЩ – една по-силна Европа

НАТО продължава да се подготвя за живот без Съединените щати – поне като доминиращ член на алианса.

"Европейците вече попълват празнината, която САЩ вече не могат да обещаят", обясни генералният секретар Марк Рюте.

Традиционните фигури във външнополитическите кръгове на Америка отдавна се тревожат, че в резултат на това ще загубят влияние. Всъщност, като отблъсква Европа от Америка, Доналд Тръмп може неволно да стимулира създаването на сериозно противовес на Вашингтон. Както предупреди Фарид Закария от CNN:

"С увеличаването на разходите на Европа континентът ще стане по-малко зависим от САЩ и по-малко покорна към тях."

Американските политици, добави той, може поради това да съжаляват за изчезването на континента като военно затънтено място, управлявано от подлизурковци без значение, което служеше като удобна база за операциите на американските войски по целия свят.

Възходът на Европа като независима сила почти със сигурност ще промени международната политика. И този процес може да бъде болезнен. Един от проблемите ще бъде трудността при координирането на въоръжените сили на повече от двадесет държави в Европейския съюз, които често имат противоречащи си гледни точки. Друг проблем е завръщането на Германия като значителна военна сила. Освен това, тъй като европейските държави все по-често говорят за възможността и, по-лошото, за вероятността от война с Русия, Москва може да възприеме нарастваща заплаха от Запада и съответно да засили военните си подготовки, пише за RS Дъг Бандоу, старши научен сътрудник в Института „Като“ и бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън.

Въпреки това ползите за Америка все пак ще надделеят значително над проблемите.

Зависимостта на европейците от Вашингтон отдавна е намалила взаимното им сътрудничество. Например през 2020 г., години след като Москва отне Крим от Украйна и подкрепи сепаратистите в Донбас, Pew Research Center попита европейците дали са за това да защитят съседите си. Като цяло нагласите бяха 50% „за“ срещу 38% „против“. Само в три от 13-те анкетирани държави повече хора се обявиха за това да се сражават за предполагаемите си съюзници, вместо да останат пасивни в случай на война. В две от тях мнозинството се противопостави на това. В осем държави мнозинството отговори с „не“, като в Гърция то достигна 66%. Въпреки това повечето европейци все още вярваха, че Америка ще се намеси в тяхна защита.

Тази нерешителност насърчава безотговорността и на други места. Миналата година Европейският съюз се предаде в икономическо отношение, като се съгласи с търговския шантаж на президента Доналд Тръмп. Политиците и коментаторите от ЕС твърдяха, че нямат избор, за да не бъдат оставени да се оправят сами с отбраната си. 

Ако европейците, и особено ЕС, вече не могат да разчитат на военния "чадър" на Вашингтон, ще трябва да направят повече за собствената си сигурност. Това ще окаже по-голям натиск върху тях да ограничат склеротичното създаване на правила и да либерализират съществуващите контролни механизми. Те също така ще имат основателна причина да отхвърлят съмнителни и скъпоструващи изисквания на САЩ. И ще бъдат по-склонни да се изправят директно срещу американските администрации, когато следващият Джордж У. Буш или Доналд Тръмп реши да предизвика поредната международна катастрофа.

Също толкова важна полза би било намаляването на способността на Америка да се меси по целия свят, особено ако в крайна сметка това доведе до пълно изтегляне на американските военни сили от континента. Русия вече няма да се възприема като вероятна екзистенциална заплаха, поне във Вашингтон, което ще позволи на САЩ да премахнат както ангажимента си към война, така и структурата на силите, необходима за изпълнението на това задължение. Американците биха могли тогава да използват по-добре тези освободени ресурси другаде.

По този начин това, което някои възприемат като вероятен проблем, всъщност би било огромно предимство. Вярно е, че Вашингтон рискува да загуби подчинена Европа, готова да подкрепя политическите му намеси и да служи като отправна точка за военните му интервенции. Тези политики обаче в повечето случаи са се оказвани катастрофални. Дори номинално благосклонният хегемон на света се нуждае от сдържаност.

Проблемът, както отбелязва историкът Джон Далберг-Актон, по-известен като лорд Актон, е, че „властта има склонност да корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно“. Тази максима важи дори за хората с добри намерения, които разполагат с огромна и до голяма степен неограничена власт. Това включва и Съединените щати — особено когато тази нация се управлява от нарцисист с изключително лоша преценка в политиката.

Грешките в преценката на Вашингтон по време на Студената война бяха легендарни. Виетнам беше най-лошият случай, но не и единственият. Седемдесет и три години по-късно подкрепата за преврата, който предостави абсолютна власт на Мохамед Реза Пахлави в Иран, изглежда катастрофална. Решения като подкрепата за ислямисткото правителство на Пакистан, начело с генерал Мухамед Зиа-ул-Хак, и насочването на помощ към афганистанските муджахидини чрез по-късни пакистански режими, което даде сила на най-радикалните бунтовници, изглеждат ужасно в светлината на 11 септември и последващите събития.

Въпреки това такива грешки трябва да бъдат разбрани, ако не и оправдани, в контекста на Студената война и съперничеството със Съветския съюз. Последният беше „Империя на злото“, както каза Роналд Рейгън, макар и може би не толкова военен агресор, колкото се опасяваха по онова време. Същото не може да се каже за грешките на Вашингтон след разпадането на СССР. „Каквото кажем, това става“, обяви президентът Джордж Х. У. Буш, когато американските политици наистина вярваха, че САЩ са единствената световна сила и незаменима нация, която не може да сгреши.

Уви, арогантността надделя над разсъдливостта, което доведе до провалите в Сомалия, Ирак и Афганистан. След четвърт век "глобална война срещу тероризма" почти 5 милиона души са загинали, повечето като косвен резултат от многобройните конфликти. Малцина във Вашингтон изглеждаха да разбират, че обикалянето по света с бомбардировки, нахлувания и окупиране на други държави, както и подкрепата за други държави, които правеха същото, ще създаде врагове, готови да отвърнат на удара, често с ужасни последствия.

В противоречие с удобния триумфализъм на Джордж У. Буш, американците не бяха атакувани на 11 септември, защото бяха толкова свободни и щедри. По-скоро поредица от администрации, действащи от тяхно име, прекараха години в превръщането на конфликтите на други държави в свои собствени. За съжаление, ако разбъркаш осиното гнездо, вероятно ще те ужилят.

Обичайните заподозрени във Вашингтон са склонни да споделят грешката на Закария, като смесват своята власт да се намесват на международно ниво с националния интерес на американците. Първото често е отрицателно. Членовете на "Блоб" обикновено обичат да управляват света или поне да се опитват да го правят. За съжаление, останалите от нас плащат цената.

Ако Тръмп неволно укрепи Европа, толкова по-добре както за американците, така и за европейците. Американските политици доказаха, че тяхната власт, подобно на тази на враждебните правителства, се нуждае от ограничения. Една по-мощна и динамична Европа би могла да помогне за налагането на такива.