Целта на Путин за 2026 година: Разпадането на НАТО и ЕС отвътре

В края на 2025 г. Владимир Путин събрал военните си лидери за брифинг и си поставил цел за 2026 г.: "разпадането на НАТО и ЕС отвътре". Това твърдят журналисти от The New York Times, позовавайки се на служители от двете страни, запознати със срещата.

Молдова заема ключово място в тези планове, според източници на изданието. Според западни разузнавателни служители, подчиняването на Украйна е начело в списъка с приоритети на Кремъл, като установяването на контрол над Молдова е на второ място. Междувременно Путин публично критикува европейските лидери по същото време - на разширено заседание на Съвета на Министерството на отбраната - за "повишаване на нивото на истерия" около заплахата от руска атака.

"Казвах го многократно: това е лъжа, глупост, чиста глупост за някаква въображаема руска заплаха за европейските страни", заяви той.

Според източници на NYT Молдова може да се превърне в идеален трамплин за Русия за по-нататъшна агресия както срещу Украйна, така и срещу Запада. Те добавят, че Путин все още се надява да завземе територия в Южна Украйна, за да създаде сухопътен коридор, свързващ Русия с Молдова.

За тази цел Русия, по-специално, се е опитала да се намеси в парламентарните избори, които се проведоха в Молдова на 28 септември 2025 г., чрез кибератаки, дезинформация, купуване на гласове и предизборна кампания.

Молдовски свещеници също са били вербувани в кампанията на Кремъл. Те пътували до Русия, където получили дебитни карти на Промсвязьбанк. Връщайки се в Молдова, им били платени хиляда долара, за да убедят енориашите да отхвърлят референдума за присъединяването на Молдова към Европейския съюз и да се противопоставят на прозападната политика.

Парламентарните избори в Молдова бяха наречени "исторически" по това време, като резултатът беше широко отбелязан като оказал значително влияние върху бъдещата европейска интеграция на страната.

През лятото на 2025 г. в Сърбия пък бил организиран тренировъчен лагер, където участниците (повечето от които били молдовски граждани) били обучавани как да боравят с пушки, да пробиват полицейски кордони и да палят сгради. За участие в три- до четиридневния курс са им били изплатени по 400 долара. Инструкторите в лагера били офицери, свързани с руското военно разузнаване (ГРУ), а целта му била да обучи група бойци, които да се намесват в изборите, според западни разузнавателни служители.

Подобен лагер се провел и в Босна и близо до Москва. Според молдовските прокурори, участниците му (повече от 100 млади молдовски граждани) били обучени как да подготвят и използват запалителни устройства и импровизирани взривни устройства, както и как да управляват дронове "със специални приставки за взривни вещества или палежи".

Станислав Секриеру, съветник на президента на Молдова по националната сигурност и отбрана, заяви, че Русия иска да използва Молдова "като трамплин за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу Европейския съюз, нейния основен донор на отбрана и финансова помощ".

"Ето защо през последните няколко години Русия отдели безпрецедентни ресурси за тези цели", добавя той. 

Въпреки това, както съобщава NYT, молдовските власти бяха подготвени. Няколко седмици преди гласуването молдовската полиция нахлу в стотици домове и задържа обучаващи се в учебни лагери, докато молдовски киберспециалисти, с подкрепата на западните съюзници, отблъснаха хакерски атаки. Партията на Мая Санду запази парламентарното си мнозинство на изборите.

"Спечелихме битката. Но не спечелихме войната", каза Михай Лупашку, директор на Молдовската агенция за киберсигурност.

Дестабилизирането на НАТО

Тази задача се изпълнява в поне две посоки. От тази есен Путин може да се опита да раздели НАТО и да изпита решимостта на алианса да се защитава взаимно, като предприеме ограничена атака срещу една от страните-членки, заключи американската разузнавателна служба. Диапазонът от заплахи, според техните оценки, варира от кибератаки до опит за окупация от неидентифицирани въоръжени групировки и ограничено нахлуване в държава на източния фланг на НАТО, съобщава The Wall Street Journal 

Русия се опитва да използва географските и икономическите особености за дестабилизация. През март атака срещу украинска водноелектрическа централа близо до молдовската граница замърси водоснабдяването в голяма част от двете страни. По-късно руски дронове удариха високоволтов електропровод в Западна Украйна, който доставя до 70% от електроенергията на Молдова, причинявайки широко разпространени прекъсвания на електрозахранването.

В страните от НАТО "хибридни атаки се случват всеки ден", особено на източния фланг, казва генерал Карстен Брайер, генерален инспектор на германските въоръжени сили. Според него Русия все по-често организира операции в "сивата зона" с цел дестабилизиране на европейските правителства и институции, като систематично използва дронове за идентифициране на уязвими точки, които могат да бъдат експлоатирани.

Въпреки продължаващата война в Украйна, Русия "вече преориентира икономиката и въоръжените си сили, подготвяйки се за по-голям конфликт със Запада", предупреждава Бройер. Поради това Полша и балтийските държави започнаха активно да защитават и укрепват язовири, газопроводи и електроцентрали срещу руски саботаж.

Руските военни и разузнавателни служби планират евентуална симулирана атака, при която биха могли да се използват дронове, произведени в Украйна, заяви пред Ройтерс служител от разузнаването в една от балтийските държави.

"Зелената светлина" за подобна операция трябва да дойде от руското ръководство, включително Путин. Основното безпокойство не са толкова възможните ѝ последици, колкото "политическият хаос", който тя би могла да предизвика в ръководството на НАТО, когато европейските страни и САЩ ще обсъждат дали да реагират на този инцидент и ако да, как, обяснява служителят от разузнаването.