Линдзи Кланси уби децата си, но защо толкова много майки в САЩ са на нейна страна?

Те дойдоха в конвой от SUV-ове, стичащи се от магистралата Масачузетс и влизащи в паркинга на съдебната палата в Плимут. Облечени в розово, около 300 души - предимно жени - стояха пред сградата от 6:30 сутринта в четвъртък. Със себе си бяха взели малки деца и кучета на каишки, табели и розови панделки, пътувайки чак от Флорида, протестирайки мълчаливо.

Те бяха там, за да покажат подкрепата си за Линдзи Кланси, 36-годишна майка от предградията, съдена за убийството на трите си деца - петгодишната Кора, тригодишния Доусън и осеммесечния Калан - през 2023 г.

Адвокатите на Кланси не оспорват, че тя е причинила смъртта на децата, но твърдят, че е била в разгара на недиагностицирана следродилна психоза - както и биполярно разстройство, безсъние, тревожност и депресия - и не трябва да бъде държана наказателно отговорна.

"Целият този случай е изключителна трагедия", каза пред съдебните заседатели Кевин Редингтън, нейният адвокат.

Ако бъде призната за виновна, Кланси е изправена пред доживотен затвор; ако бъде оправдана, вероятно ще бъде настанена в психиатрична клиника.

Линдзи Кланси, по време на процеса срещу нея за убийство, поглежда през рамо.

"Много от нас можеха да бъдат на нейно място", казва 34-годишната Даниел Стоун, майка на две деца от Масачузетс, облечена в розова тениска. "Спомням си как се разпаднах на пода в кухнята, ридаейки, когато бях млада майка, и моята история не е уникална. Майките в Америка се нуждаят от повече помощ. Нещо трябва да се промени."

Кланси, бивша медицинска сестра в родилно отделение, пледира невинна по три обвинения в убийство от първа степен. След едномесечен процес, който беше излъчен онлайн, последният от над 75 свидетели ще бъде призован тази седмица.

Случаят набра изключителен - и все по-неконтролируем - импулс сред обществеността

Докато мнозина се надяват, че това е момент на равносметка за начина, по който здравната система се отнася към новите майки, и че това би могло да повиши осведомеността за следродилната психоза, други усърдно анализират свидетелства в социалните медии, разпространявайки конспиративни теории, които са мутирали.

Кланси ражда третото си дете през май 2022 г., след което става все по-тревожна, параноична и в крайна сметка склонна към самоубийство. Тя изпитва тревожност след раждането на двете си най-големи деца.

"Ще се справя с това", гласеше бележка в телефона ѝ, последно променена през ноември 2022 г., която съдържаше утвърждения, прочетени в съда: "Ще преодолея следродилната тревожност и депресия. Аз съм страхотна майка. Обичам децата си."

В четирите месеца преди убийствата Кланси обикаля от лекар на лекар и получава рецепти за повече от дузина лекарства. Тя сама постъпва в спешно отделение, амбулаторно лечение, стационарно лечение и два пъти се обажда на гореща линия за самоубийства.

"Искам помощ. Искам да съм добре", пише тя в бележника си.

Вечерта на 24 януари 2023 г. съпругът ѝ, Патрик, напуска дома им в Дъксбъри, заможно предградие южно от Бостън, за да вземе лекарства за дъщеря им и храна за вкъщи за вечеря. Когато се въръща, в къщата цари тишина. Той намира жена си да лежи полусъзнание в градината под отворения прозорец на спалнята им, след като е сразяла вените на врата и китките си.

По време на обаждане на 911 той казва:

"Лин, погледни ме, отвори очи... кажи името ми." Тя сякаш отговаря: "Страх ме е." Мигове по-късно той казва на служителя, който отговаря за обаждането, че отива в мазето, за да провери децата. "Не, не, не, Боже мой", крещи той на записа, който беше пуснат в съда. Жена му ги е удушила с ластици за упражнения. 

"Какво правиш, когато намираш трите си деца по този начин?", каза той в интервю за The New Yorker от 2024 г., спомняйки си как е застанал между тях, опитвайки се да ги реанимира. "Как избирате кое първо да спасите?"

Прокуратурата представи тезата, че Кланси "студено и пресметливо е екзекутирала децата си". Шанан Бъкингам, помощник-окръжният прокурор, каза, че тя е била отегчена, "контролираща" майка, която е искала да се измъкне.

"Това не е публичен дебат за психичното здраве на жените и как медицинската система се отнася към жените", заяви Бъкингам пред съдебните заседатели, цитирана от The Times. "Тя е знаела точно какво прави."

Прокурорите също така предполагат, че тя е инсценирала опита си за самоубийство.

Патрик Кланси, който е работил в продажбите в Microsoft, сега е разведен с Линдзи. Той е помолил хората "да намерят дълбоко в себе си, за да ѝ простят, както аз направих".

Онлайн процесът се превърна в цирк, като клипове от съдебната зала са анализирани във видеоклипове в TikTok и във форуми за дискусии.

Една особено коварна конспиративна теория е, че Патрик Кланси е убил децата и е натопил бившата си съпруга или умишлено я е подлудил достатъчно, за да го направи сама.

Едновременно с това подкрепата за Линдзи Кланси набра скорост миналата седмица. Различни протести "застанете в мир" се проведоха в четвъртък във Вирджиния, Кентъки, Ню Йорк и Аризона. Пред съда в Масачузетс мнозина носеха тениски с надпис "Ние сме с Линдзи". Други дърпаха колички, пълни с кафета и закуски. 54-годишната Джийн Бънджър беше дошла от близкия Кейп Код.

"Тази жена отчаяно се нуждаеше от помощ, но никой не се е отзовал", казва тя. "Трябва да направим повече."

49-годишната Тара, медицинска сестра, споделя, че е работила с Кланси в болницата в Масачузетс и е искала да отправи молба за повече подкрепа за психичното здраве на новите майки.

"Линдзи, която познавах, беше тиха, сдържана", спомня си тя. "Тя щеше да се омъжи и си спомням, че беше толкова развълнувана да стане майка."

До нея стоеше 49-годишната Ребека Сюрет, майка на четири деца, която преживя собствени кризи с психичното си здраве след раждането си.

"Линдзи означава толкова много за мен, защото можеше да бъде аз", казва тя. "Беше много емоционално да я гледам."

Вътре в публичната галерия имаше по-разнородна тълпа, включително някои, които са присъствали на процеса през цялото време. "Брус, здравей!", викаше една група, докато охранителят отваряше вратите. Друга част ръкопляскаше и викаше при пристигането на Редингтън, който се превърна в героична фигура онлайн.

Докато защитата извеждаше последните си свидетели, Кланси седеше изправена и спокойна. Тя е прикована към инвалидна количка, след като е парализирана от опита си за самоубийство. Косата ѝ беше спретнато накъдрена, ръцете ѝ в скута. В няколко момента от процеса тя се разплака.

"Не мога да го направя", каза Кланси, докато съдебният лекар свидетелстваше за нараняванията на децата ѝ.

Следродилната депресия е разстройство на настроението, което се изпитва след раждане от около една на всеки седем жени. Симптомите включват депресия или тъга, безсъние, умора и суицидни мисли. Следродната психоза е по-екстремна и много по-рядка, изпитвана от около една или две на 1000 нови майки. Лекарите смятат, че се предизвиква от хормонални и имунни промени, както и от генетична уязвимост. Ключовите признаци включват мания, психотична депресия, халюцинации, заблуди и параноя.

Следродната психоза не е посочена като заболяване в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, използван от клиницисти в САЩ. Професор Вирле Бергинк, директор на центъра за психично здраве на жените в Медицинския факултет "Икан" в Ню Йорк, лобира за нейното признаване от години. „

"Ако не я назовете, тя не съществува", отбелязва тя. "Това означава, че медицинските факултети я нямат в учебната програма, лекарите не учат за нея, а психиатрите не знаят как да я лекуват правилно."

В Америка системата за грижи е фрагментирана

Достъпът до лечение зависи от здравната осигуровка, наличието на лекари в полицата на индивида и дали пациентът може да си позволи разходи извън полицата.

"Често просто няма [лекар], към когото да се обърнете и който е компетентен", казва Бергинк, добавяйки, че след като състоянието бъде идентифицирано, може да се лекува с литий и антипсихотици. "Жените се подобряват напълно, често в рамките на седмици. Но в момента хората са наистина ядосани от начина, по който се лекува. Това кства животи."

Във Великобритания NHS има сравнително добре дефиниран перинатален път за психично здраве. Екипи в общността, като акушерки и общопрактикуващи лекари, са обучени да забелязват признаците след раждане. Майките могат също да получат интензивно психиатрично лечение, докато остават с децата си, в така наречените звена за майка и бебе. Такива не съществуват в САЩ.

Защитният екип на Кланси твърди, че тя е получила недостатъчна разнородна медицинска помощ, най-вече чрез видео разговори, и постоянно променящ се списък с лекарства, който е бил неподходящ за нейното състояние.

Калан е била на четири месеца през септември 2022 г., когато Кланси започва да посещава д-р Дженифър Тъфтс, психиатър, който ѝ поставя диагноза генерализирано тревожно разстройство и разстройство на адаптацията с депресивно настроение, за което ѝ е предписала сертралин, антидепресант. Кланси се убеждава, че лекарствата "разрушават ума ѝ" и изпитва безсъние, каза пред съда майка ѝ Паула Мъсгроув. През ноември Кланси сама отива в спешно отделение, след като е била будна 48 часа - дело, заведено тази година от Кланси срещу здравни специалисти, твърди, че безсънието ѝ е "съвместимо с биполярно разстройство".

При по-нататъшни прегледи Кръфтс поставя диагноза "иполярно разстройство", но заяви пред съда, че Кланси не отговаря на критериите. Вместо това тя опита различни комбинации от лекарства.

"Кланси отрече да има мисли за самоубийство, но каза, че е била близо до това", свидетелства Тъфтс пред съда.

Кланси също започва лечение в клиниката за перинатално поведенческо здраве в Саут Шор, където ѝ биват предписани допълнителни лекарства, включително Валиум и Сероквел, антипсихотик. Ребека Джолота, практикуваща психиатрична медицинска сестра в перинатална клиника, каза пред съда, че е била загрижена за биполярните симптоми, но че Кланси не е отговаряла на нивото на диагнозата по това време.

Психичното състояние на Кланси се влошило и мислите ѝ за самоубийство се засилили.

"Чувствам се сякаш ще умра и не ме интересува", пише Кланси на Джолота в онлайн портала на клиниката. "Какво да правя по въпроса?"

Следобед, когато лекарството отшумявало, съпругът ѝ я намирал да се люлее напред-назад в хола, казвайки, че се чувства ужасена, според The ​​New Yorker.

През декември, докато майка ѝ е била при семейството, след като е пътувала от дома си в Кънектикът, Кланси признава, че е имала "мисли да навреди на децата", според показанията на Мъсгроув, и се е притеснявала, че "нещо може да се случи". В ръкописните си бележки от онова време Кланси казва, че е имала "ужасни натрапчиви мисли", чувствала се "невероятно тъжна и виновна", че не кърми, и е била "обсебена" от режима на съня на Калан. Свекърва ѝ, Сюзън Кланси, свидетелства, че "е молила за помощ".

Патрик Кланси я завежда в спешното отделение на болницата в Масачузетс, а след това на 20 декември в следродилна програма в Роуд Айлънд по препоръка на Джолота. Тя остава само един ден, след като лекарите казват, че "програмата не е подходяща за нея", според показанията му.

На Нова година Кланси се регистрирала в болница "Маклийн", психиатрично заведение в Белмонт, Масачузетс. След пет дни тя казала на персонала, че може да спи и вече не има натрапчиви мисли. Изписана е.

Въпреки че съпругът ѝ бил "обнадежден", че тя "изглежда по-добре", търсенията ѝ в интернет показали друго. "Можете ли да лекувате социопат" било едно от запитванията. Тя също така попитала за различни методи за самоубийство и е търсила думите "шизофрения", "халюцинации" и "натрапчивост". Според дневник за лекарства, който Кланси водила, тя е приемала три лекарства в дните преди убийствата.

Д-р Пол Зизел, криминален психолог и свидетел на защитата, се е срещал с Кланси повече от 60 пъти по време на задържането ѝ. Според един от неговите доклади, тя е казала, че е чула "мъжки глас" преди убийствата, който "я е инструктирал първо да убие децата си, а след това да се самоубие".

Няма съвременни медицински записи от лечението ѝ, в които да е споменавала, че чува гласове, симптом на психоза.

Кланси е задържана в болница "Тюксбъри", където "често говори за децата си", свидетелства затворническият свещеник.

"Тя ги обича дълбоко. Носи огромна скръб."

Патрик Кланси оттогава се е оженил повторно, продал е семейния дом и е подарил повечето от детските играчки на семейни приятели. От време на време говори по телефона с Кланси.

"Вече няма къща. Няма деца", каза той в интервю. "Всичко, което остана, сме аз и Линдзи."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.