Чума в Русия: какво знаем за белодробната форма и колко е опасна

Опасенията от потенциална нова епидемия от чума в Русия предизвикаха тревога по целия свят, включително в Белия дом, след като лаборантка почина от болестта.

Основната версия до момента е, че момичето по невнимание е счупило епруветка, съдържаща "Yersinia pestis" – бактерията, причиняваща най-тежката форма на чума, която засяга белите дробове и затруднява дишането на пациентите.

Има карантинирани

Двеста души и пет болници в Русия, сред които детска болница и родилно отделение, вече са поставени под карантина. Властите в страната твърдят, че ситуацията е под контрол, но други държави бият тревога.

Три азиатски държави вече въведоха ограничения, а от Белия дом заявиха, че "следят ситуацията отблизо“.

Заболяването, за което има съмнения, че е белодробна чума, е изключително рядко, но почти винаги фатално, ако не се лекува в рамките на първите 24 часа след появата на симптомите.

"Това е най-тежката и смъртоносна форма, а времето е от решаващо значение“, обясни д-р Узма Сайед, ръководител на отделението по инфекциозни болести в университетската болница "Good Samaritan" в Ню Йорк.

Как чумата може да се разпространява по въздушен път

Чумата се причинява от бактерията "Yersinia pestis". Това е бързо размножаващ се микроорганизъм, който може да предизвика тежка инфекция.

В повечето случаи заразяването настъпва, когато заразени с бактерията бълхи ухапят човек и я пренесат в кръвния му поток.

Ако обаче инфекцията обхване белите дробове, тя може да се предава и от човек на човек, когато болен кашля или киха, а друг вдиша отделените капчици.

Предаването на заразата от човек на човек обаче е рядко явление. Ако чумата засегне белите дробове, пациентите се приковават на легло в рамките на ден-два след появата на симптомите, което ограничава възможността им да контактуват с други хора и да ги заразят.

Заразата може да се предаде и чрез пряк контакт с тъкани от инфектирани животни, например когато ловец одира заек.

Съществуват три форми на чума, но най-разпространена е бубонната чума. Тя се предава чрез ухапване от бълхи, при което бактериите инфектират лимфните възли - част от мрежата от съдове, отговорни за дренажа на течностите в организма.

Белодробната чума (засягаща белите дробове) възниква, когато бактериите се разпространят в белите дробове, а септицемичната чума, когато инфекцията обхване кръвоносните съдове.

При бубонната чума бактериите могат да се разпространят и да доведат до някоя от другите форми на заболяването.

Според Световната здравна организация между 30 и 60% от пациентите с бубонна чума умират, ако не получат своевременно лечение. При останалите форми на болестта обаче, без ранно лечение, смъртността достига почти 100%.

Чумата може да възникне навсякъде по света, където е наличен причинителят "Yersinia pestis".

Експертите обаче се опасяват, че поради въздушния транспорт болестта би могла бързо да се разпространи в други райони.

Предупредителни знаци, за които да внимаваме

При бубонната чума симптомите се проявяват в рамките до седем дни след ухапване от бълха.

Предупредителните признаци включват висока температура, втрисане, главоболие и болки в тялото, отпадналост, повръщане и гадене.

Възможно е пациентите да развият болезнени и възпалени лимфни възли (част от системата на организма за оттичане на течности), обикновено в областта на подмишниците или слабините.

При пневмоничната форма симптомите се появяват до 24 часа след заразяването и включват задух и кашлица, често придружена от отделяне на храчки с примеси на кръв.

Тази форма затруднява дишането и почти винаги завършва със смърт, ако не се приложи бързо и своевременно лечение.

При септицемичната чума симптомите включват кървене под кожата, синкаво оцветяване на кожата и некроза (умиране) на тъканите.

Без лечение тази форма води до полиорганна недостатъчност и тежки нарушения на кръвосъсирването, които имат фатален изход.

Чума в наши дни

Според СЗО епидемии от чума са възниквали в Африка, Азия и Южна Америка.

От 90-те години на миналия век насам обаче повечето случаи при хора са регистрирани в Африка, по-конкретно в Демократична република Конго и Мадагаскар, където случаи на чума се съобщават почти всяка година.

В САЩ, по данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), годишно се регистрират около седем случая на болестта, обикновено в северните части на щатите Ню Мексико и Аризона.

Повече от 80% от тези случаи са от бубонната форма, което означава, че са причинени от ухапвания от бълхи. Няма данни за скорошно предаване на заразата от човек на човек в САЩ.

В Русия последните публично оповестени случаи на чума са от 2016 г., когато е съобщено за случай на бубонна форма в Република Алтай, граничеща с Монголия.

Бактерията, причиняваща чума, е ендемична за Сибир, мястото на първата известна епидемия сред праисторическите хора, тъй като тя се среща сред дребните диви бозайници в необятните сибирски земи и по техните бълхи.

Въпреки това, случаите на заразяване с чума сред руснаците са рядкост.

В световен мащаб всяка година се регистрират между 1000 и 2000 случая на чума. От тях около 10 до 14 процента са случаи на белодробна чума.

Случаите на заразяване с чума в лабораторни условия са още по-редки. Последният известен случай на лабораторно заразяване в САЩ е от 2009 г. и засяга 60-годишен изследовател (с диабет), който се заразява и умира от септицемична форма на чумата, след като е работил с отслабен щам на "Yersinia pestis".

Епидемиологът д-р Сайед отбелязва, че до заразяване в лаборатория може да се стигне при различни обстоятелства, например поради неспазване на строгите протоколи или счупване на лабораторни съдове и материали.

"Това със сигурност не е често срещан сценарий“, добавя тя.

Най-голям риск от заразяване съществува за хората, които са в пряк и близък контакт със заразено лице или животно, както и за жителите на ендемични селски райони.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.