Проблемът "Путин“: Как Украйна разделя популистката десница в Европа

Когато преди четири години руските танкове навлязоха в Украйна, в предизборния щаб на Марин льо Пен настъпи паника.

Тя се оказа изправена пред "проблема Путин“. Откритото ѝ възхищение от руския президент вече застрашаваше шансовете ѝ за победа на президентските избори през 2022 г. – избори, които щяха да се проведат само след два месеца.

Ден по-късно лидерът на "Национален сбор“ (RN) публично осъди незаконното нахлуване.

Партията вече беше отпечатала 1,2 милиона предизборни листовки, на които присъстваше снимка от 2017 г., показваща как Марин льо Пен се ръкува с Владимир Путин в Москва. Под снимката стоеше надписът: "Жена с убеждения“.

Беше дадена заповед листовките да бъдат изхвърлени, но това не промени нищо.

В телевизионен дебат, проведен малко след това, Еманюел Макрон отправи критики към Льо Пен заради заем от 8 милиона паунда, който партията ѝ е взела от руска банка, както и заради по-общите ѝ връзки с Кремъл.

"Вие сте зависима от руската власт и от г-н Путин“, заяви той, преди няколко седмици по-късно да я победи на втория тур на изборите.

Почти пет години по-късно Франция отново се подготвя за президентски избори, както и г-жа Льо Пен, която сега е фаворит за победата, пише The Telegraph.

Макрон не може да участва в изборите през 2027 г., тъй като вече е изкарал два мандата, но Льо Пен, подобно на други лидери на крайната десница в Европа, все още има "проблема Путин“.

Евентуално президентство на Льо Пен би представлявало най-сериозната досега заплаха за единния европейски фронт в подкрепа на Украйна – фронт, който вече е подкопаван от успехите на крайната десница на континента.

Междувременно партия "Алтернатива за Германия“ (AfD) подготвя почвата за саботиране на германската подкрепа за Киев, което принуждава Берлин да предприеме собствени спешни мерки.

Традиционните десни сили обвиняват възхода на националистическите партии в това, че се възползват от дезинформация и финансови средства, идващи от Кремъл. Незаконната война на Русия обаче раздели европейските популисти на такива, които търсят помирение с Москва, и такива, които ѝ се противопоставят.

Всяка от трите най-влиятелни лидерки на новата европейска десница - Марин льо Пен, италианският министър-председател Джорджа Мелони и Алис Вайдел от AfD – има свой собствен подход към "проблема Путин“.

Различията помежду им са попречили на формирането на единен политически блок, който да оспори доминацията на еврофилския десен център в ЕС.

Преобразен критик на Путин?

Марин Льо Пен, която води предизборна кампания с електронна гривна на глезена след осъждането ѝ за присвояване на средства от ЕС, е истински ветеран в заличаването на неудобни моменти от миналото.

Партията "Национален сбор“ (RN) е основана през 1972 г. под името "Национален фронт“ от баща ѝ - човек, който отрича Холокоста.

Когато тя поема ръководството на партията през 2011 г., започва процес на "дедиаболизация“ (dédiabolisation) – термин, който може да се преведе приблизително като "смекчаване на имиджа“. Благодарение на това нейната партия, която днес заема произраелска позиция, се озова на прага на властта.

След като прекара години в "изчистване“ на имиджа на своята партия, сега тя се представя като политик от мейнстрийма, който остро осъжда погазването на международното право от страна на Путин.

След вълна от хибридни атаки в Европа през миналия месец, тя излезе с изявление, в което обвини Русия, че използва заплахи и сплашване.

"Външната политика на Франция се определя в Париж, по суверенен начин и единствено въз основа на интересите на нацията. Тя не може да бъде диктувана от Москва, нито от която и да е друга чужда столица“, заяви тя.

Украински източници, както и високопоставени представители от Европа, обаче са силно обезпокоени, че евентуалното ѝ избиране би отслабило подкрепата на Запада за Киев - подкрепа, която според нея Франция вече не може да си позволи.

Льо Пен призова за мирни преговори с Русия с цел прекратяване на войната – идея, която е спорна, тъй като вероятно би изисквала от Украйна да се откаже от свои територии.

Рафаел Глюксман, който миналата седмица спечели първичните избори на френската левоцентристка коалиция, предупреди във вторник, че избирането на Льо Пен може да доведе до "поражение за европейския континент“.

Льо Пен иска да премахне европейските санкции срещу Русия и да попречи на Украйна да се присъедини към ЕС.

Тя планира да ограничи доставките на оръжие само до отбранителни средства, както и да прекрати френското финансиране за Украйна в рамките на шест месеца след евентуалното си встъпване в длъжност като президент.

"Това финансиране ще спре, въпрос на честност е да се каже истината“, заяви тя миналата седмица в Брюксел, преди среща с други лидери от крайнодясната политическа сцена.

Евентуалното ѝ избиране би отслабило "Коалицията на желаещите“ - инициатива, ръководена съвместно от Великобритания и Франция, тъй като тя изключва възможността за изпращане на френски войски, които да гарантират бъдещ мир в Украйна.

Освен това тя планира да изтегли Франция от интегрираното командване на НАТО след края на войната в Украйна – стъпка, която според нея представлява възстановяване на френския суверенитет.

Въпреки съмненията относно искреността на преобразяването на Льо Пен в критик на Путин, избирателите изглеждат готови да ѝ поверят президентския пост при четвъртия ѝ опит.

Повече от половината французи (51%) вече смятат, че тя би била добър президент и то след ерата на центриста Макрон, по време на която партии, някога изтласкани в периферията, навлязоха в политическия мейнстрийм.

Моделът "Мелони“

Ако бъде избрана, следващата стъпка на Льо Пен ще бъде да си осигури място в ексклузивния клуб на лидерите в ЕС като е твърде вероятно тя да потърси вдъхновение в италианката Джорджа Мелони.

Джорджа Мелони извърши трансформация - от радикален десен политик с пламенна реторика тя се превърна в консервативен държавник.

В миналото тя е изказвала похвали за Путин, но след нахлуването му в Украйна, още докато беше в опозиция, тя се превърна в твърд поддръжник на украинския президент Володимир Зеленски.

Това изигра ключова роля за приемането ѝ от останалите лидери в ЕС, след като тя дойде на власт през 2022 г. Преди това те се опасяваха, че като националист тя ще оглави най-дясното италианско правителство след ерата на Мусолини.

Тя обаче демонстрира прагматична готовност за сътрудничество с институциите на ЕС, ходатайства пред САЩ в полза на Киев, а понастоящем е най-влиятелният десен лидер в Европа, след като успя да договори с Брюксел по-строги закони в областта на миграцията.

Мелони предприе рядката стъпка да разкритикува Доналд Тръмп за сключването на "рискована“ сделка за дизелово гориво с Путин миналата седмица – сделка, която заобикаля санкциите.

"Резултатът от този ход е съмнителен, докато рисковете са ясни: легитимиране на Москва, докато нейните бомби продължават да падат върху украински градове; генериране на нови приходи за финансиране на войната; и косвено отслабване на ефекта от санкциите“, заяви тя миналата седмица, в навечерието на срещата на върха в Брюксел, посветена на Украйна.

"Благодаря Ви, че разбирате кой е агресорът и какво означава да се изгради достоен и траен мир“, каза ѝ Зеленски.

Поляризирани от Путин

В Европейския парламент партиите се обединяват в общоевропейски групи от съмишленици, които получават финансиране и време за изказвания.

Най-голямата от тях е центристко-дясната Европейска народна партия (ЕНП), която разполага със 188 места, подкрепя ЕС и Украйна и се състои от традиционни консервативни партии.

Твърдата десница е разделена на три групи: "Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) с 82 места, "Патриоти за Европа“ (в която влиза френската партия „Национален сбор“ – RN) с 86 места и "Европа на суверенните нации“ (ЕСН), която има 27 евродепутати.

Ако те сформират "супергрупа“, биха разполагали със 195 места. Това би им осигурило значително влияние върху законодателството на ЕС, а групата на социалистите и демократите (център-ляво) би останала на трето място по големина.

Новият блок би изместил ЕНП по-надясно по въпроси като имиграцията, целите за въглеродна неутралност и бюрокрацията в ЕС.

Възможно е дори да се постигне съюз с ЕНП за създаване на дясно мнозинство – нещо, което би се случило за първи път в 720-местния парламент.

Разногласията относно Украйна досега правят това невъзможно, въпреки че преди нахлуването радикалната десница беше до голяма степен обединена в хвалбите си към Путин.

Анализ на The Telegraph, базиран на данни от експертното проучване "Chapel Hill“ (Chapel Hill Expert Survey), показва, че от 44 партии от твърдата десница в 25 европейски държави, 54,5% са се обявили за по-тесни връзки с Русия.

Същевременно 43,2% са били настроени срещу Путин и са подкрепяли мащабни инвестиции в отбраната с цел неговото възпиране.

Феновете на Путин

Льо Пен попречи на партията "Алтернатива за Германия“ (AfD), оглавявана оt Вайдел и открито подкрепяща Путин, да се присъедини към "Патриотите“ през 2024 г. Това се случи, след като висш представител на AfD заяви, че не всички членове на СС са били престъпници.

След години на "детоксикация“ на партията "Национален сбор“ (RN), която някога е проявявала симпатии към режима от Виши, Льо Пен не желае да бъде свързвана с нацистки симпатизанти.

"Мелони заема твърда проукраинска позиция, докато Вайдел е по-склонна към възстановяване на връзките с Русия. Льо Пен е избрала среден път“, коментира проф. Франк Фуреди от мозъчния тръст "Инициатива за свобода и суверенитет“ (Freedom and Sovereignty Initiative).

"Смятам, че е погрешно да се продължава финансирането на една вече изгубена война. За съжаление, Украйна е просто твърде малка. Тя не може да победи Русия. Това е невъзможно“, заяви Aлис Вайдел пред списание The Economist миналата седмица.

Партията AfD настоява за бързо завръщане към времената на евтин руски газ и за премахване на санкциите – дори с цената на отстъпване на украински територии на Москва.

В момента тя оглавява групата ESN, обединяваща периферни политически формации, но през последните две години отбеляза главоломен възход, превръщайки се в основна опозиционна сила и най-популярна партия в Германия.

Миналия месец тя постигна две исторически победи на избори в отделните провинции, които заплашиха да свалят Фридрих Мерц – кандидатът за канцлер от германската десница (център-дясно).

"Алтернатива за Германия“ обаче има собствен "проблем с Путин“. Заради прокремълските си възгледи партията попадна в полезрението на германските служби за сигурност, а призивите за нейната забрана стават все по-настойчиви.

Безпрецедентната победа на партията на изборите в провинция Саксония-Анхалт, където тя спечели 43% от гласовете, не ѝ осигури абсолютно мнозинство, но ѝ даде възможност да излъчи председател на провинциалния парламент.

Тобиас Рауш вече е първият председател на този парламент от крайнодесните среди след епохата на нацизма.

(AfD) внесе искане за извънредно заседание, озаглавено „Мирни преговори вместо ескалация на войната в Украйна“.

Улрих Зигмунд, лидерът на AfD в Саксония-Анхалт, обеща да принуди германското правителство "най-накрая да положи усилия за прекратяване на войната, вместо да я удължава“.

Той настоява милиардите от парите на данъкоплатците да бъдат похарчени за германците, "а не за оръжия за бойните полета в Украйна“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.