ЕС пред политическа буря: избори в четирите най-големи икономики заплашват да блокират Европа

ЕС вече се бори с въпроса как да постигне съгласие по най-големия си бюджет досега, да запълни огромната финансова дупка за Украйна и да се справи с геополитическия натиск от страна на САЩ и Китай. Сега той е изправен и пред риска да бъде парализиран от вътрешнополитически конфликти в държавите, които заедно съставляват около 60 % от БВП и населението му. Но изборите в Испания означават, че това вече няма да е възможно, каза той. А догодина „ще дойде редът на Франция, Италия“ и други страни, които ще отидат до урните, добави Христодулидис, предвиждайки още повече усложнения за блока. ЕС е изправен пред безпрецедентна дилема: четирите му най-големи икономики се насочват към избори или политически сътресения, което потенциално може да парализира способността на блока да постигне каквото и да било. Испания ще отиде до урните следващия месец, като център-дясното и крайното дясно са на път да поемат властта. Франция ще смени президента си през април, като проучванията дават предимство на лидера на крайното дясно Марин льо Пен. „Алтернатива за Германия“ набира сила, което поставя под съмнение канцлерството на Фридрих Мерц. А необичайно дълго управляващото правителство на италианския министър-председател Джорджия Мелони също се насочва към избори през 2027 г. Последната среща на върха на блока даде ранна представа за това, което ни очаква: След двудневни преговори лидерите не успяха да постигнат напредък по бюджета от 2 трилиона евро и вместо това се забъркаха в неочаквано остър спор относно енергийната политика. В заключенията от срещата на върха бе пропуснато всякакво споменаване на постигането на консенсус по бюджета преди края на годината, като държавите-членки се съпротивиха на натиска от страна на председателя на Европейския съвет Антонио Коста за краен срок до края на 2026 г., въпреки че са насрочени срещи на върха през ноември и декември. Ако на тези срещи не се стигне до споразумение, тогава и без това раздробенните преговори ще се пренесат в 2027 г., когато предизборните битки вероятно ще хвърлят още по-голяма сянка върху преговорите — а правителствата може да станат все по-несклонни да правят компромисите, необходими за постигане на споразумение.

Тройна атака

Парализата, от която се страхува Брюксел, докато изборният цикъл в Европа набира скорост, вече започва да се налага, като срещата на върха от миналата седмица показа колко трудно става да се постигнат компромисите, от които блокът се нуждае. Вместо да сключат големи споразумения (единственото изключение беше френско-германското споразумение за автомобилите), лидерите използваха срещата, за да затвърдят утвърдените си позиции и да търсят тактически предимства спрямо съперничещите лагери. Песимизмът беше осезаем, според шестима дипломати и длъжностни лица, с които POLITICO разговаря, като няколко от тях предупредиха, че ЕС ще се сблъска с сериозни препятствия през следващите месеци. На всички беше гарантирана анонимност, за да могат да говорят свободно.

Вътрешното неразположение в блока едва ли можеше да дойде в по-лош момент. От подкопаването на трансатлантическия алианс от страна на американския президент Доналд Тръмп до все по-нарастващия търговски дисбаланс с Китай, ЕС е изправен пред нарастващ геополитически и икономически натиск по множество фронтове.

Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис, който сега е гостуващ изследовател в Станфордския университет, беше по-малко предпазлив. Вашингтон поставя под въпрос старите съюзи, които от поколения наред са били в основата на европейската сигурност. Москва води скрита война в цяла Европа – от кибератаки и саботажи до опит за атака с дрон на летището в Лайпциг, за която Берлин обвини Кремъл. Пекин засилва контрола си върху критичните вериги за доставки и наводнява европейските пазари с евтин износ. Освен това има и проблемът с Украйна. Според МВФ страната е изправена пред бюджетен дефицит от 30 до 35 милиарда долара през следващата година, като Русия нанася удари по енергийната ѝ инфраструктура в навечерието на суровата зима. И това въпреки 90-те милиарда евро, които ЕС вече се съгласи да отпусне миналата година.

Ландсбергис заяви, че предстоящите месеци изглеждат "изключително мрачни" за Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази мрачна прогноза на срещата на върха миналата седмица, като заяви пред репортери, че ако Украйна падне, 20 милиона украинци ще нахлуят в ЕС. Едно от решенията на финансовите проблеми на Украйна биха могли да бъдат руските активи на стойност 200 милиарда евро, които са блокирани за неопределен срок във финансовия депозитар "Евроклиър" със седалище в Брюксел. Но няма признаци, че ЕС ще намери общ език и по този въпрос, като Белгия, която наложи вето върху предишни опити да се използват активите за подпомагане на Украйна, все още отказва да отстъпи.

"Нищо не се е променило", заяви шведският министър-председател Улф Кристерсон, когато напусна преждевременно срещата на върха миналата седмица.

Други потенциални решения, като например емитирането на повече съвместен дълг, ще изискват сложни компромиси, точно когато Брюксел се оказва с още по-малко manoeuvre.

Към кого да се обърнем?

Проблемите на ЕС надхвърлят рамките на бюджета или отделните политически досиета. Тъй като политическото бъдеще на няколко от най-влиятелните лидери в Европа е под въпрос, Брюксел рискува да загуби стабилните съюзи и дългогодишните национални тежести, необходими за постигането на компромиси.

Френският президент Еманюел Макрон конституционно не може да заема трети пореден мандат и ще трябва да си намери ново жилище в Париж, след като напусне Елисейския дворец през април. По време на дискусия при закрити врати на срещата на върха миналата седмица Макрон призна, че няма да има политически мандат да подпише споразумение за бюджета през последните си месеци на власт, заявиха четирима европейски дипломати. Според проучванията испанският министър-председател Педро Санчес е на път да претърпи поражение след осем години на власт. Испанците ще гласуват на 29 ноември, което означава, че Санчес ще бъде изцяло фокусиран върху изборите по време на срещите на лидерите на ЕС на 13 и 26 ноември.

Коща, който подчерта необходимостта да се постигне споразумение по бюджета на ЕС до края на 2026 г., за да се гарантира, че той ще бъде готов за влизане в сила до 2028 г., отхвърли опасенията, че предстоящата вълна от избори в блока може да попречи на процеса. Независимо от резултата, не се очаква Мадрид да сформира правителство преди януари, което би могло да провали преговорите по бюджета, според двама дипломати от ЕС. Никой не може да предвиди колко време още ще остане на поста германският канцлер Мерц. Макар следващите федерални избори да са насрочени едва за 2029 г., нарастващата сила на AfD и стремителният спад в популярността му усложняват въпроса доколко Мерц би бил склонен да прави компромиси.

Италия също ще проведе избори през октомври 2027 г. Друг дипломат от ЕС заяви, че не очаква Мелони да чака толкова дълго, като изтъкна, че тя би могла да насрочи избори много по-рано.                                               

През януари може да се появи подходящ момент за приемане на бюджета, предположи високопоставен служител на ЕС. Това може да е последният шанс за постигане на споразумение, преди политическите сътресения в Европа да направят постигането на компромис още по-трудно.