Два лагера в Европа за Украйна: диалог с Тръмп или отказ от отстъпки

Последната инициатива на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната предизвиква недоволство в Европа.

"Трябва да окажем натиск върху агресора, за да спре войната, а не върху жертвата, за да се предаде", заяви върховният представител на Европейския съюз Кая Калас. "Оказването на натиск върху Украйна не е правилният подход и именно затова Европа застава на страната на Украйна."

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски настоява, че Русия няма искрено желание за мир, като посочва по-специално руските удари срещу украински цивилни. Този морален език представя конфликта като борба с нулев резултат – добро срещу зло. В тази светлина европейците нямат друг избор, освен да се обединят зад Украйна, за да спрат руския президент Владимир Путин. Но не всички европейски лидери говорят по този начин. Пресконференцията от миналия вторник в Осло, на която присъстваха Зеленски, норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре и финландският президент Александър Стаб, беше изпълнена с конструктивни изказвания за прекратяване на конфликта. Стуб заяви, че срещата на върха в Осло е резултат от „съществен напредък“, постигнат „под радара“. Стьоре подчерта, че „Европа трябва да бъде на масата за преговори“, за да се гарантира "траен мир". Изглежда, че Европа не е единна по отношение на преговорите за прекратяване на конфликта, пише за RS Матю Блекбърн, старши изследовател в Норвежкия институт за международни отношения в рамките на изследователската група за Източна Европа и Азия.

Срещата на върха в Осло не е изненада;

финландските и норвежките представители подготвят почвата от няколко месеца. На Варшавския форум по сигурността миналата седмица норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде избегна обичайната дихотомия между победа и капитулация на Украйна. Той подчерта, че тъй като европейците сега плащат за войната, те трябва да поемат и водещата роля в дипломатическите усилия за нейното прекратяване. Ейде отбеляза, че мирното споразумение би могло да гарантира демократична, независима Украйна, интегрирана в ЕС, с 80% от първоначалната си територия. Излагайки тази теза пред по-войнствено настроените си европейски колеги, Ейде заговори с тон на надежда, а не на страх. В интервю миналата събота Ейде отбеляза, че Европа трябва да предложи конкретни предложения за следвоенна архитектура на сигурността: "в дългосрочен план трябва да се върнем към нормални отношения с Русия след войната трябва да бъде възстановен някакъв ред."

По време на неотдавнашното си посещение в Норвежкия институт за международни отношения Стуб представи допълващ аргумент. Потвърждавайки тезата си за „реализъм, основан на ценности“, той изтъкна, че европейските държави трябва да останат верни на своите ценности, но няма да разрешат конфликта, ако се придържат твърдо към моралното превъзходство. Стуб призова аудиторията да запази "хладна глава"; подхранването на "военна менталност" би направило почти невъзможно да се помисли за мир.

Айде и Стуб се движат в посока, различна от тази на онези, които твърдят, че "победата" над Русия – каквато и да е нейната дефиниция – е предпоставка за бъдещата европейска сигурност. Те отхвърлят мантрата на бившия генерален секретар на НАТО Столтенберг, че "оръжията са пътят към мира", и подчертават военната реалност, че никоя от страните не разполага с ресурсите да спечели решителна победа.

Това е благородно признаване на реалността.

Офанзивните действия и от двете страни многократно не са успели да доведат до пробив. Разходите продължават да нарастват и за двете воюващи страни, докато печалбите стават все по-скромни. Европа, Украйна и Русия са затънали във война, която не може да бъде спечелена при условията, поставени от нито една от страните. Продължаването на сегашния курс носи проблеми за всички страни. Путин е изправен пред прегряваща икономика и нарастваща социална умора и тревога. Дори ако Русия унищожи все повече украинска инфраструктура от въздуха, сухопътните офанзиви вероятно ще доведат до тежки загуби. Положението на Украйна е още по-тежко. Хроничният ѝ недостиг на личен състав доведе до засилена принудителна мобилизация и засилени социални напрежения. Блокирана по море и бомбардирана от въздуха, Украйна също изпитва недостиг на средства и оръжия, като постоянно призовава западните си съюзници да запълнят пропуските.

Европейската коалиция, подкрепяща Украйна, се сблъсква със сериозни проблеми и сама по себе си. Много европейски държави са изправени пред криза на държавния дълг, тъй като разходите за войната нарастват. ЕС не успя да убеди Белгия да използва замразените активи на Русия за финансиране на войната. Междувременно мръсната реалност е, че от началото на войната Европа е похарчила повече за внос на руска енергия, отколкото за оръжия за Украйна.

В същото време украинската кампания от засилени дълбоки удари срещу Русия – подкрепена от европейците и одобрена от администрацията на Тръмп през пролетта на 2026 г. – не успя да принуди Путин да сключи примирие. Без американски разузнавателни данни и доставки на оръжие Европа не разполага с военното влияние, за да продължи тези усилия самостоятелно. Няма жизнеспособен европейски военен план, а само реактивно управление на кризи и ад хок решения относно Украйна, съчетани с повтарящо се раздухване на заплахата от „хибридна война“ от страна на Русия. Срещата във вторник в Осло предлага изход от тази каша. Както каза Стуб на пресконференцията във вторник:

"Мирът изисква търпение. Но за съжаление войната не чака. Хора умират всеки ден. Нашата задача е да направим всичко възможно, за да я прекратим."

Норвегия и Финландия подчертават спешността на прекратяването на една безсмислена война. Позовавайки се на неотдавнашния конфликт между Тръмп и Зеленски, Стьоре посъветва да не се зацикляме върху миналите разногласия:

"Сега важното е това, което ни предстои."

На същия ден Кая Калас погледна назад с гняв. Тя обвини администрацията на Тръмп, че се опитва да "принуди Украйна да се предаде" по "условията на Путин". От своя страна датската министър-председателка Мете Фредериксен представи Украйна като единствената защита на Европа:

"Ако позволим Украйна да падне, ще отворим пътя на Русия да настъпи в други части на Европа."

Може да се разберат опасенията, че ако Украйна бъде превърната в неутрална държава с ограничения върху въоръжените си сили, Русия ще държи юздите на Европа. Никой не иска да позволи на Москва да диктува условията на европейската архитектура на сигурността чрез насилие. Но в този момент отхвърлянето от страна на Европа на „мръсна сделка“ би могло да означава безсилно да наблюдаваме разрушението на Украйна през следващите шест месеца. Как този изход би подобрил европейската сигурност или престиж?

Норвегия и Финландия предложиха най-конструктивния европейски отговор на американската дипломация, откакто Тръмп се завърна в Белия дом. Те предлагат на Европа нов език на търпелива дипломация, който да замести максималистката реторика. Това е в съответствие с предишния опит на двете държави в посредничеството и изграждането на мостове с Русия. То също така признава един основен факт: всички продължителни войни, които не са решени решително на бойното поле, тоест, огромното мнозинство от войните, завършват с договорени споразумения между агресора и защитника. Подписът на Америка е абсолютно необходим, за да се гарантира такъв изход.

Доминиращите анализи изглеждат неспособни да приемат тези реалности. Те са затънали в морализиране или разпалване на страх. Все още има малко сериозни дискусии за това какви компромиси биха могли да бъдат постигнати. 28-точковият план, разработен от американско-руската дипломация през 2025 г., не бива да се приравнява на капитулация на Украйна, нито е рецепта за превръщането ѝ в Беларус. Украйна ще влезе в ЕС, ще получи помощ за възстановяване и ще запази въоръжени сили на ниво, сравнимо с това на Финландия. Време е да се върнем към основните точки, по които трябва да бъде сключено споразумение.

Русия е отговорила положително на предложенията,

изпратени от Осло. Според Зеленски Украйна, Русия и САЩ са се съгласили да проведат тристранна среща на върха през ноември. Ключовият въпрос сега е дали другите европейски правителства ще вземат сериозно инициативата от Осло и ще се споразумеят кой да представлява Европа в тези преговори. Дмитрий Песков, прессекретарят на Путин, предпазливо приветства идеята Александър Стуб да представлява Европа в преговорите. По-умереният тон на Финландия и Норвегия е решаваща първа стъпка към общоевропейско разбиране, че продължаването на войната в сегашния ѝ вид е саморазрушително. Както отбеляза Ейде в ООН миналия месец:

"Дипломацията може да проработи – ако ѝ позволим."

Но първо Европа трябва да реши: ще подкрепи ли или ще саботира усилията на САЩ за изработване на дипломатически изход от конфликта?