"Асоциираното членство“ за Канада предизвика нов спор между европейските столици

Миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи изненадващо предложение към Канада - да стане първият "асоцииран член“ на ЕС. Сега обаче се оказва, че този термин се приема трудно от редица държави членки, включително от нейната собствена страна – Германия.

В навечерието на срещата на върха ЕС-Канада, която има за цел да очертае това, което мнозина възприемат като най-тясното партньорство между блока и държава извън него, европейските столици, начело с Берлин, изразиха несъгласие с използването на термин, който все още не е ясно дефиниран. Това съобщиха за Euronews петима дипломати от ЕС, съобщава Euronews.

"Основното притеснение е, че това е непозната терминология, която може да създаде правна несигурност и да породи очаквания у други трети страни“, заяви един от дипломатите. "Това не беше обсъждано предварително от Комисията. Не е ясно какво точно има предвид".

Миналата седмица в преработен проект на съвместната декларация изрично се споменаваше това понятие, като се предвиждаха редовни контакти с канадските власти по ключови политически и регулаторни инициативи, както и определяне на пълния обхват на партньорството на срещата на върха през 2027 г.

Включването на термина в документ, който би бил първият официален акт на ЕС от голямо политическо значение, съдържащ подобна формулировка, срещна остър отпор от страна на Германия, Италия и Гърция, както и скептицизъм от други държави, включително Франция.

Мълчаливо съгласие

В нов проект, разпространен в понеделник вечерта, беше добавен текст, който дистанцира държавите членки от тази концепция, като се уточнява, че тя е "предложена от Европейската комисия“.

Текстът трябваше да бъде приет във вторник чрез т.нар. "процедура на мълчаливо съгласие“ - механизъм, при който даден документ се счита за одобрен, освен ако някоя държава членка не възрази. Германия, Италия, Франция и Гърция обаче изразиха своите възражения преди изтичането на крайния срок.

Очаква се кабинетът на председателя на Европейския съвет Антонио Коща да разпространи нова версия на документа, като в сряда предстои нов кръг от преговори на ниво посланици - преди началото на срещата на върха в Монреал в четвъртък.

Идеята на Урсула

Урсула фон дер Лайен лансира идеята за предоставяне на статут на асоцииран член на Канада в годишната си реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент през септември, на която почетен гост беше Марк Карни.

Тази идея е била предлагана на канадската страна и преди, но никога не е била обсъждана със страните членки или в рамките на Европейската комисия, което изненада столици като Париж и Берлин.

Дори самият Карни не изглеждаше напълно убеден в това наименование, като предпочете да го нарече "съюз на бъдещето“. "Важна е същината“, отбеляза той в отговор на въпрос дали терминът го устройва.

Сега, когато правителствата финализират съвместната декларация, която трябва да бъде приета на срещата на върха в четвъртък и петък, първоначалната липса на консултации се превръща в пречка за инициативата.

Според Берлин основният проблем е, че държавите членки първо трябва да определят какво включва пакетът за сътрудничество и едва след това да договорят условията в декларацията, а не обратното.

Съществува широк консенсус относно необходимостта от по-тясно сътрудничество с Канада в сфери като отбраната, критичните суровини, енергетиката, търговията и граничната сигурност. Именно определението „асоциирано членство“ обаче стана обект на критичен анализ.

Други изразиха опасения относно правните последици, като подчертаха, че те трябва да бъдат внимателно проучени, преди терминът да бъде включен в политическа декларация.

"Това не означава нищо, не фигурира в договорите“, заяви втори дипломат от ЕС, като добави: "Искаме да намерим начин да накараме тази концепция да проработи“.

За Фон дер Лайен не е нещо ново да лансира нови идеи и да придвижва инициативи, без да се консултира с държавите членки. През 2023 г. тя обяви споразумение за миграцията с Тунис, за което беше критикувана, тъй като не е имала официален мандат за подобна стъпка.

"В случая с Тунис държавите членки напълно споделяха целта за намаляване на пристигащите, но трябваше да отбележат, че не са напълно съгласни с начина, по който това беше постигнато. Тук ситуацията е донякъде същата“, коментира пред Euronews трети дипломат.

Според него ЕС не бива да разглежда това определение просто като институционален етикет, а по-скоро като начин да се „опакова“ процес, който иначе неизбежно би изглеждал като поредица от технически стъпки в отделни сектори, целящи сближаването на Канада с блока.

Според критиците на фон дер Лайен, тя има навика да прави гръмки изявления, преди да е преценила какви ще бъдат последствията от тях. За нейните поддръжници пък силата ѝ се състои в това да изпреварва събитията, като очертава политическа визия и оставя бюрократичния апарат да свърши останалото.

Германският канцлер Фридрих Мерц беше първият, който предложи идеята за асоциирано членство, представяйки я като начин за обвързване на Украйна с ЕС, включително чрез гаранции за сигурност докато Киев напредва в процеса на присъединяване.

Прилагането на този модел спрямо Канада придобива съвсем различен смисъл: това би послужило като рамка за възможно най-тясно партньорство с държава извън Европа, която никога не би могла да се присъедини към блока.