Фон дер Лайен предложи "асоциирано членство" на Канада в ЕС

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви днес, че иска да отвори възможност Канада да стане първата „асоциирана държава членка“ на Европейския съюз.

По-рано тази седмица канадският премиер Марк Карни, който е в Страсбург и присъства на годишната реч на фон дер Лайен за състоянието на съюза, заяви, че Канада търси „уникален съюз“ с ЕС, но не и членство в него.

В момента в договорите на Европейския съюз не е предвиден статут на „асоцииран член“,

въпреки че през годините в ЕС са обсъждани различни варианти за подобна форма на членство.

Съвсем наскоро Германия предложи Украйна да получи такъв статут като междинен етап по пътя към пълноправното ѝ членство, но предложението не получи достатъчно подкрепа, тъй като някои столици от ЕС се противопоставиха на идеята.

Карни търси нови съюзници на фона на многократните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу суверенитета на Канада.

Канада и ЕС искат да задълбочат сътрудничеството си, за да противодействат на икономическото господство на САЩ и Китай, както и да защитят демокрацията и основания на правила международен ред, който според тях е застрашен.

В речта си Фон дер Лайен заяви, че двете страни ще създадат „общо пространство за просперитет и икономическо сътрудничество“. То ще включва съвместна работа в областта на производството, технологиите и отбраната, интегриране на отбранителните промишлени бази, както и сътрудничество в Арктика, изкуствения интелект, енергетиката и критичните минерали.

Прилагането на подобен статут би било безпрецедентно и може да се окаже юридически сложно.

Фон дер Лайен говори в качеството си на председател на Европейската комисия - изпълнителния орган на ЕС. Но решението дали идеята може да бъде реализирана ще бъде в ръцете на държавите членки на ЕС.

Няма индикации, че Фон дер Лайен предлага статутът на „асоцииран член“ да бъде записан в договорите на ЕС. За подобна промяна ще е необходимо единодушното съгласие на всички 27 държави членки, както и ратифицирането ѝ на национално ниво.

Канада и ЕС вече имат Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement - СЕТА). Повече от десетилетие след сключването му и девет години след временното му влизане в сила няколко държави от ЕС все още не са го ратифицирали.

Ако Канада иска да се интегрира в единния пазар на ЕС, Отава ще трябва да приведе канадските норми и регулации в съответствие със законодателството на ЕС.

Ако влезе в единния пазар, без да стане пълноправен член на ЕС, Канада ще трябва да прилага правилата, без да има право да участва във вземането на решения по тях, подобно на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които са част от Европейското икономическо пространство.

Канадските правила традиционно са съобразени с най-големия търговски партньор на страната - САЩ.

Стремежът към по-тясно партньорство между Канада и ЕС няма да се отрази на процеса по присъединяване на страните кандидатки от Европа, но може да предизвика недоволство, ако се възприеме, че на Канада се предоставят специални условия.

Преговорите за присъединяване и привеждането на законодателството в съответствие с нормите на ЕС са продължителни процеси, които често изискват от страните кандидатки да проведат политически деликатни реформи.

Пълноправно членство може да бъде предоставено само на европейски държави

и дава достъп до единния пазар на ЕС на стойност 18 трилиона евро, както и до участие в процеса на вземане на решения и представителство в институциите на ЕС, европейско финансиране и правна защита пред Съда на Европейския съюз.

Украйна беше определила предложението на Германия за „асоциирано членство“ като „несправедливо“, тъй като Киев би участвал в процеса, но без право на глас.

Европейският съюз заявява, че може да приеме нови страни членки още през 2030 г. Черна гора, Албания, Украйна и Молдова са най-напредналите сред държавите кандидатки в процеса на присъединяване към ЕС. (Елена Инджева, БТА)