С модернизацията на ракетите “Искандер” Русия иска да раздели Украйна на две

Модернизацията на руските балистични ракети им позволи да променят посоката си по време на полет и да нанасят удари с такава прецизност, че това буквално разцепва Украйна на две.

Руските сили са оборудвали ракетите си "Искандер“ с оптични и радарни глави за самонасочване, които позволяват на оръжията да правят корекции в последния момент, докато се спускат към целите си.

Тези глави за самонасочване, които осигуряват точност в рамките на няколко метра, са били използвани при скорошни удари по мостове в Киев, твърди Серхий Бескрестнов - съветник в администрацията на украинския президент, цитиран от The Telegraph.

Атаките прекъснаха транспортните връзки между левия и десния бряг на града и са част от това, което украински представители определят като зараждащ се руски опит за разделяне на Украйна на две.

По-рано тази седмица Володимир Зеленски заяви: "Русия се опитва да раздели Украйна по протежение на река Днепър и да направи живота възможно най-труден за хората, за нашите градове и села“.

Украински представител заяви пред Financial Times, че планът на Москва предвижда също така нарушаване на преноса на електроенергия от запад на изток, което може да остави милиони хора без ток.

Река Днепър преминава през сърцето на Киев, след което продължава на юг, явявайки се един от най-важните водни пътища и транспортни коридори на Украйна.

В продължение на седмици Русия се опитваше да извади от строя осемте основни моста в столицата, използвайки реактивни дронове, с цел да предизвика максимални смущения в транспортните връзки на града.

След това тя започна да нанася удари по най-големите съоръжения с балистични ракети - включително четири, които поразиха моста "Пивнични“ (Северен) в рамките на една нощ миналия уикенд.

Особеност на балистичните ракети

Оптичните и радарните глави за самонасочване, които вероятно представляват нова разработка, извършват радарен обзор на терена секунди преди детонацията на бойната глава, което позволява на ракетите да заобиколят украинските средства за радиоелектронна борба.
 
Според Мауро Джили, професор по военна стратегия и технологии в училището "Херти“ (Hertie School) в Берлин, те биха могли да решат някои от най-значимите тактически предизвикателства, пред които Русия е изправена от началото на войната.

"Особеността при балистичните ракети е, че те имат известна степен на отклонение, тъй като се движат по параболична траектория“, заяви той пред The Telegraph.

"Това означава, че по време на полета ракетата се управлява от бордови компютър, който я позиционира, когато тя достигне определена височина. Но в последния етап от полета тя се движи единствено под въздействието на гравитацията. Сега обаче това се промени", добавя експертът.

Атаките не са успели да разрушат здравите мостове в Киев, а вероятността да го сторят е нищожна, посочва проф. Джили.

Въпреки това, те са затруднили преминаването, парализирали са обществения транспорт и са предизвикали задръствания, продължаващи с часове. Същевременно ударите по енергийната инфраструктура са оставили големи части от града без електричество, отопление и вода.

Много жители са принудени да пресичат мостовете пеша, бързайки, от страх да не попаднат под удар от дрон или ракета.

На Южния мост (Пивденний) има десетки хора, които, въпреки студения дъжд и гъстата мъгла, пресичаха от централния десен бряг към левия, където са разположени предимно жилищни райони. Те се свиваха, за да се предпазят от вятъра, плътно загърнати в палтата си, със скрити от студа лица.

23-годишният Влад сподели, че времето за пътуване с обществен транспорт от левия до десния бряг на Киев - път, който той изминава, за да отиде на работа се е увеличило до над два часа и половина в едната посока, след като линията на метрото, която ползва, е била затворена заради руска атака.

Сега той предпочита да извърви разстоянието пеша по моста - преход, който отнема 40 минути. "Не е никак приятно да се върви по моста – облачно е, вали дъжд и е студено. Но какво да се прави?“, казва той.

Междувременно 24-годишният Андрий се пошегува, че ходенето пеша по моста пет дни в седмицата през последния месец се е отразило добре на здравето му. Той обаче добави: "Надявам се, че ще възстановят транспорта преди декември, защото през зимата тук няма да може да се върви пеша“.

Защо мостовете са под прицел

Според Максим Безносюк, експерт в мозъчния тръст GLOBSEC, Русия все по-често взема на прицел мостовете, но опитите ѝ да раздели енергийната система на Украйна на две части по протежение на река Днепър са започнали още през декември миналата година.

"Кремъл прилага стратегия, която инженерите наричат ​​"островен режим“ (islanding). Целта е енергийната мрежа на Украйна да се разпокъса на изолирани зони, които трябва да функционират самостоятелно и не могат да пренасочват електроенергия от работещите мощности към районите, където има нужда от нея“, обясни той.

"Характерът на ударите показва, че Русия се опитва да разпокъса инфраструктурата, която поддържа военните усилия на Украйна. Целта не е просто да се пренесе жестокостта на войната в домовете на украинците, а и да се нанесат удари по военната промишленост и системите за поддръжка".

Въздействието на стратегията се оказа особено тежко за силно засегнатия ляв бряг на Киев - източната част на града, където някои жители имат електричество едва по два часа на ден, а често остават и без централно отопление или вода.

23-годишният Серафим Колодчук, който работи в Министерството на културата на Украйна и се е завърнал в страната през януари след няколко години живот в чужбина, оприличи живота в Киев на "варене на жаба“.

"Ако се върна в Украйна и се сблъскам с всичко наведнъж - без вода, без ток, без отопление, без нищо - няма да остана. С времето обаче човек свиква с това, че някои неща спират. Но липсата на транспорт, липсата на вода – към това не мога да се приспособя.“, сподели той от студения си апартамент на левия бряг на града.

Колодчук сподели, че се чувства по-голям късметлия от повечето си съседи, тъй като работи от вкъщи, но описа живота си като "силно ограничен“.

"Не купувам много неща от магазина, защото хладилникът не работи 22 часа в денонощието; не ходя на театър, не мога да гостувам на приятели. Когато няма вода, отивам във фитнеса, а после се прибирам вкъщи и не мога да си взема душ. Освен това, по всяко време може да прелети ракета – преди няколко месеца част от ракета падна на кръстовището на тази улица, само на около 300 метра оттук", добавя Колодчук.

Яна Олер, 35-годишна преподавателка по чужди езици, знае, че денят ще бъде добър, когато сутрин получи полагащите ѝ се два часа електричество и успее да си направи кафе, преди да започне работа онлайн.

Ако токът бъде спрян, което се случва в повечето дни, тя трябва да стане два часа преди началото на уроците си, за да отиде до близко заведение за хранене. В някои дни ѝ се налага да се храни там по три пъти на ден.

А после е студът, особено хапещ нощем, когато тя тича към банята си, за да се скрие от балистични ракети, които връхлитат с предупреждение от едва минута.

"Всичко това е сюрреалистично, защото сме толкова свикнали, че го възприемаме като нещо нормално. Но когато седя тук, облечена с три пуловера, два чифта топли панталони и три чифта коледни чорапи, и въпреки това ми е студено - не знам какво ще правя през януари, когато температурите паднат до минус 20 градуса. Старая се да не мисля за зимата. Хора ме канеха в чужбина, а мога да отида и при родителите си, които живеят на село. Но аз просто обичам този град толкова много. Не мога да живея никъде другаде", добавя жената.