Евроспасение от 25 милиарда евро дебне Гърция?

Малко странна тайнственост обви разговорите на финансовите министри от еврозоната за мерките срещу гръцката криза. В началото на уикенда изтече информация за спасителен план в размер на 20-25 милиарда евро. В неговия край обаче нещата изглеждаха „те нямат нужда от помощ, но за всеки случай ние сме готови да помогнем”.

Готови са, но не казват как. Пълно мълчание за конкретните точки, предвидени в секретния спасителен план.

Единственото потвърждение беше за това, че Атина няма да получи милиарди евро под формата на заеми или гаранции за заеми, какъвто беше „слухът” в световните медии в късния петък.

Всъщност едва ли дори и самите първи финансисти от групата на страните, въвели еврото като своя валута, вярват, че Гърция може сама да излезе от бюджетнодефицитната дупка.

Неслучайно самият председател на еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер остави вратичка - Атина все пак може да получи двустранна помощ от страни от еврозоната, ако се наложи.

Въобще думата „ако” фигурираше настойчиво след кризисните преговори в Брюксел. И логично напрежението остана. Поне до срещата на върха на ЕС, която трябва да се проведе в края на месеца.

И както можеше да се очаква при подобни недомлъвки, дошли от финансовите министри, на преден план излязоха догадките за задкулисни драми.

Най-вече за сериозен конфликт между двете водещи сили в еврозоната – Германия и Франция. Според наблюдатели именно този разрив е причината за липса на ясен план за действие.

Въпреки нежеланието си и мощната обществена нагласа срещу подпомагане на Гърция, Берлин беше готов да отпусне кранчето, само и само да запази стабилна общоевропейската валута.  

Под ръководството на финансовия министър Волфганг Шойбле бил изготвен проектоплан, който заобикаля правилото, забраняващо спасяването на страна-членка от банкрут.

Трикът е, че държавните ценни книжа щяха да бъдат гарантирани от частни банки от еврозоната или такива с частично държавно участие.

Така ще бъде избегнато и оспорването на плана в Германския върховен съд.

Със спасяването на Гърция, германското правителство цели спирането на „заразата” в начален стадий. Защото Берлин има сериозни опасения, че нестабилни икономики като Португалия, Испания и Италия могат да дръпнат стремглаво надолу цяла Еврозона, ако и при тях се стигне до „гръцкия сценарий”.

Тук обаче идва твърдият отказ на Франция да се заобикалят разпоредбите и да се търси бърз изход за Атина на всяка цена. Опасен прецедент и непоносим обществен натиск! С други думи Париж не иска да плаща за грешките на другите.  

Така докато се бистреше финансовата инжекция за южната ни съседка, френският министър на финансите Кристин Лагард съвсем категорично заяви, че „няма някакъв спасителен план, който да е одобрен или по който да е постигнато съгласие, тъй като няма нужда от това”.

Пред  "Уолстрийт джърнъл" Лагард беше категорична, че финансовия план, представен от Гърция, показва, че страната няма нужда от средствата на Европейския съюз, за да намали драстично огромния си бюджетен дефицит.

В друго скорошно интервю г-жа Лагард пък нападна директно германската икономическа политика заради поддържания чрез ниски разходи за труд висок търговски излишък, който нанасял сериозни вреди на другите страни в еврозоната.

Френският финансов министър си позволи да посъветва Берлин да засили сериозно вътрешното търсене в Германия, с което да помогне на страните с дефицити да подобрят конкурентоспособността си и да оправят бюджетите си.

Щом Германия и Франция се хванаха за гушите заради Гърция, явно ситуацията не е чак толкова безопасна, колкото ни я представят при официалните срещи в Брюксел.