Скопие става като Бейрут

В зависимост от това към коя етническа общност принадлежат – македонската или албанската, жителите на Скопие вече имат своя част от града, два площада (единият с паметник на Александър Македонски, а другият – със Скендербег), два театъра, две стопански камари, едно голямо „Веро“ за левия бряг на Вардар и един голям „Рамстор“ за десния бряг, пише вестник „Нова Македония“.

„Самото споменаване на площад „Скендербег“ означава нещо, сочи към подялба на етническа, културна, религиозна, дори политическа основа. Проблемът е, че ние фактически живеем в една конфедерална среда между условно македонска и албанска част, а нормативно съгласно конституцията сме една единна цялост“, каза Илия Ацевски, професор по социология.

„Разделените градове нямат бъдеще. Процесът навсякъде е един и същ, първо се поставя общинска граница, а след това се дефинират отделни цялости. Цялостите получават отделна институционална организация. Накрая и гражданите от едната или другата част се примиряват с такова разделение и започват да функционират поотделно“, каза Ацевски.

Пространството пред търговския дом „Илинден“ точно пред паметника на Скендербег от години се използва като площад на албанците. Там се провеждат централните митинги на всички албански партии в предизборните кампании. Там се честват и всички албански празници като Деня на албанското знаме или Деня на албанската азбука.

„Правенето на два площада, условно един македонски и един на етническите албанци, е отражение на обществения живот в държавата. Имаме два паралелни свята, които нямат голям допир помежду си и съвместни действия. И това не бива да ни изненадва.

С Рамковия договор се направи много за удовлетворяване на нуждите на различните етнически общности в Македония, но това, което липсва, е държавна стратегия за съвместен живот“, коментира Ганка Цветанова, бивш министър на културата. 

Според нея причината за разделението на Скопие е лошата териториална подялба от 2005 г., когато за общините от тази част на града се начертаха етнически граници.