"Добрютро" с Артър Бостром

Артър Бостром със сигурност е най-ярката звезда сред актьорския състав на популярния ТВ-сериал "Ало! Ало!", или поне най-често и най-масово цитираният. Неговото "Добрютро" обикаля света във всякакви езикови разновидности и неизбежно свързва хората чрез смях и радост. В интервю пред БТА той разказва, че хората и днес го спират по улиците, макар не толкова често, колкото непосредствено след края на снимките на сериала, когато Артър ходел навсякъде, съпровождан от големи групи почитатели.

"В момента сериалът се излъчва следобедно по BBC-2 във Великобритания, за пореден път, та интересът към нас, звездите, отново драстично се вдига, - намига ми той. - Онова, което най-силно ме впечатлява и озадачава, обаче, е фактът, че 30-35-годишни млади хора често ми казват, че аз съм техният любим герой от сериала и като малки те и родителите им никога не пропускали епизодите по телевизията. Как е възможно! Тези младежи са били тогава съвсем деца!" Когато днес го заговарят непознати, освен за него, те разпитват и за другите участници във филма - къде са, какво правят, срещат ли се.

А той отговаря, че се вижда с по-младите актьори от сериала, понякога на срещи-разговори за доброто старо време, друг път - да играят заедно. И до днес хората, звездите от сериала, с които Артър най-често се среща, са Ким Хартман (Хелга), Ричард Гибсън (Хер Флик), Кърстин Кук (Мишел от Съпротивата), Вики Мишел (Ивет), Гай Сайнър (лейтенант Грубер) и Сю Ходж (Мими Лабонг). Все ощене успява да прежали починалия Кенет Конър (погребалният агентМосьо Алфонс), от чийто огромен талант се е учил от първия до последния ден на снимките.

Артър Бостром получава много покани за игрални филми, но участва главно в театрални постановки. Току-що е приключило националното турне на пиесата "Песен на птица" - драматизация по книгата на Себастиан Фолкс за Първата световна война и това е вторият повод, който води към все повече интервюта. Бостром неволно стиска палци, докато си пожелава да му се случи отново някакво значимо участие в телевизията.

"Носталгията по "Ало! Ало!" няма бързо да отмине, убеден е актьорът, защото това беше такова голямо забавление. Но аз не съм човек, който почива на стари лаври и живее в миналото. Очаквам с нетърпение, дори с някакво настървение, нови роли, нови участия, нови предизвикателства. Вероятно все още не съм изиграл най-добрата си роля? Кой знае.

Надявам се да е така, макар че ролята на Полицай Крабтрий е една наистина незабравима комедийна роля, - казва с усмивка звездата.- Горд съм, че именно мен избраха да играя Крабтрий - това разпределение промени живота ми, донесе ми слава. За мен ролята на английския полицай беше "големия пробив", за който всеки актьор мечтае. С всичките плюсове от игрите на съдбата. Ако има някакви минуси, те може би се свеждат до това, че хората вероятно ще ме запомнят като този голям тъпак, но все още съм в активна творческа възраст и се надявам да изиграя много други запомнящи се роли.

Актьорската професия е непредвидима - не знаеш за какво ще те изберат утре. Все още играя и комедийни роли, и сериозни, но все повече ми се иска да изиграя ролята на някой злодей. Много комедийни актьори от миналото са доказали, че умеят да пресъздадат и напълно противоположни образи, така че аз се надявам да имам този шанс да се докажа."

Артър си спомня и за грешките и неловките моменти около снимките, като например този ден, който бил много слънчев и топъл - той помолил да отиде пеша до снимачната площадка, облечен в полицейската си униформа, а на пътчето сред горичката, през която вървял, спрял заблуден автобус с чуждестранни туристи. Всички много се зарадвали, че виждат полицай, който да ги упъти, но какво било разочарованието и недоумението им, когато им казал, че е актьор, а не "истински полицай"!

Как замалко да "изпадне зад борда" от снимките на "Ало! Ало!", защото сценаристите (Дейвид Крофт и Джеръми Лойд) му казали един ден, че са се изчерпали откъм смешки за него. Тогава Артър се впуснал в сериозен анализ на смешните си реплики, открил каква е сърцевината им и споделил с Дейвид и Джеръми. Разковничето било репликите не да имат някакъв дълбок, скрит, филологически, философски, мръснишки и т.н. смисъл, а просто да бъдат глупави и смешни. Оттам насетне глупавите му появи станали ежедневни и той останал със смешните си реплики чак до края на сериала.

Случките и интересните епизоди, за които Артър Бостром си спомня, са толкова много, че спокойно биха запълнили една мемоарна книга. Актьорът е мислил и за това, но все още нуждата от мемоари не е така огромна, споделя той; все още съм твърде активен. Освен това, сериозно добавя той, в днешно време
се очаква в мемоарите на някогашните звезди да има пикантни подробности от живота на техните колеги, да има оплюване, незачитане, или скандални истории, нещо, което той никога не би направил.

Понякога използвам спомени от актьорската си кариера, или от детството си, за да илюстрирам някаква тема, някакво послание, което искам да направя, защото така нещата сапо-разбираеми и ясни. Но, подобно на много мои колеги-актьори,и аз съм твърде срамежлив и притеснителен понякога и чувствам, че личният ми живот, както и собствените ми мисли трябва да сиостанат лични.