Биткойн – валутата на бъдещето или химера?

Можете да го използвате за купуване на бира в Берлин, при поръчка на пица в Амстердам, за такси в Единбург, да платите на зъболекар в Любляна, да си купите чорапи в Масачузетс или дори да запазите място за пътуване в Космоса с Virgin Galactic.

Изглежда всеки ден нов бизнес се присъединява към Биткойн революцията, приемайки плащания чрез виртуалната валута, отбелязва БиБиСи.

С нарастването на популярността, очаквано скача и цената. През изминалата седмица биткойнът за първи път се търгуваше за над 1000 долара. Което е скок от близо 500% само за месец.

Според БиБиСи има няколко основни причини за стремглавото покачване, в това число намеса на спекуланти, след като в американския Сенат иновацията беше посочена за пример. Множество китайци пък използват виртуалната валута за изнасяне на богатствата си извън комунистическата страна, а и популярността на биткойна расте с бясни темпове и все повече хора инвестират.

За разлика от реалните валути, биткойнът не се управлява от Централна банка и всеки с достатъчно мощен компютър може да се сдобие с част от виртуалната валута чрез техника, наречена „разработване на мина“ – обработване на транзакции под формата на сложни математически задачи.

Личността на създателя на биткойн системата Сатоши Накамото е обвита в мистерия. Никой не може да потвърди официално кой стои зад този псевдоним. И дали е само един човек.
Според БиБиСи медийният шум около виртуална валута реално надхвърля значимостта на биткойна в световната икономика. Британската медия дори посочва, че към момента най-сериозното влияние на този начин за разплащане е в сивия сектор, където биткойнът се използва за незаконни сделки.

От друга страна обаче биткойнът дава повод за размисъл за ролята, която виртуалните валути биха имали в бъдеще. И дали няма да станем свидетели на истинска финансова революция?

В защита на две противоположни позииции, БиБиСи дава трибуна на двама експерти.
Майк Хърн се занимава с биткойн технологията от самото й начало. „През 2009-та година биткойнът не струваше нищо – нямаше потребители, нямаше сделки. Сега обаче сме свидетели на истинско процъфтяване като следствие на комбинация от спекулиране с бъдеща стойност и неоспорима полезност“, посочва Хърн.

Според него мудността на банките е следствие на морално остаряла инфраструктура и нежелание за някакво развитие. „Как иначе можем да си обясним факта, че един паричен превод отнема дни във време, когато имейли достигат от единия край на света до другия в рамките на няколко секунди?“, пита се Хърн.

Експертът е категоричен, че биткойнът е предизвикал толкова ентусиазъм, защото е нова финансова система, създадена от хората за хората.

„Тя не е просто бърза, евтина и лесна. Биткойн системата дава равни позиции на всички участници в нея. Няма банки и банкери – хората сами контролират своите пари“, изтъква Хърн.

Системата е толкова демократична, че дори създателите й не могат да я променят без съгласието на всички.

Хърн изтъква, че биткойнът може да доведе до истински разцвет на уеб пространството по отношение на плащанията за съдържание. Вместо сложните разплащания чрез посредник и редица процедури, уебсайтовете могат да таксуват потребителите с изключително малки суми директно през браузъра. И няма да се зависими от рекламни банери и прочее.

Освен това всеки, който има смартфон, може съвсем спокойно да приема плащания с биткойн без нужда от банкови сметки, преводи и т.н.

Хърн приема, че системата има своите проблеми, но е категоричен, че само за 5 години съществуване е отбелязан впечатляващ възход, който дава повод за огромни надежди за бъдещото.

В позиция срещу виртуална валута застава д-р Стивън Кинзела от Университета на Лимерик. Според него биткойн е чудесен пример за определението на психоаналитика Дейвид Тъкет за „фантастичен обект“ – нереален, но извънредно привлекателен.

„Стойността на биткойна зависи изцяло от това колко иска да плати за нея купувача. Ако няма потребители, няма да има и стойност. Понеже няма реална стойност, а само разменна, биткойнът буквално може да има всякаква цена, което значи, че тази система постоянно ще е като балон“, посочва Кинзела.

И предупреждава, че този балон неизбежно ще се пука и надува отново много пъти, което ще доведе до загуби на цели състояния.

Докторът счита, че за редовия инвеститор на психологическо ниво биткойн не се различава по никакъв начин от лалетата, железниците или фондовите пазари.
В случая много хора са решили, че поредица от електрони струва нещо и искат да я продадат на други хора възможно най-бързо. Докато можеш да продадеш своя биткойн на някого и изкараш печалба от това, ще бъдеш щастлив. Но неизбежно идва края на веригата и някой се оказва в безизходица.

Д-р Кинзела е убеден, че от икономическа гледна точка биткойн системата не е нищо особено. За него това е спекулативен актив, който хората искат да придобият с единствената цел да го продадат на друг човек.

„Етикетът „заместител на парите“ е само маркетингов трик, които светът вече е виждал. Например през 50-те години на 19-ти век в Съединените щати по времето на свободния банков период“, посочва Кинзела.

Докторът е притеснен и от липсата на регулация, тъй като в момента биткойни на стойност милиони долари могат да се пренасят абсолютно свободно през границите.
„Властите няма да позволяват това още дълго време, тъй като се създава предпоставка за извършване на умопомрачителните финансови престъпления“, убеден е експертът.
За него биткойнът е нищо повече от спекулативна система за изкарване на „бързи“ пари.

Кинзела твърдо вярва, че установяването на тази виртуалната валута като основно, дълготрайно средство за разплащания е нещо, което граничи с невъзможното.