Комисиите за потребителите и за конкуренцията се сливат в една структура

Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се сливат. Това гласуваха депутатите от парламентарната икономическа комисия, които приеха на първо четене законопроект за Комисията за защита на конкуренцията и потребителите, внесен от Йордан Цонев на 29 април 2014 г.

Няколко дни преди това – на 9 април 2014 г., икономическата комисия гласува друго решение, свързано с КЗП – Комисията да стане агенция, подчинена на икономическото министерство, с промени в Закона за защита на потребителите.

По време на заседанието днес Йордан Цонев припомни, че в рамките на сегашния парламент са били внесени драстични изменения в законодателството за защита на потребителите. Той твърди, че със сливането на КЗК и КЗП защитата на потребителите ще бъде на най-високо ниво. Промяната била наложителна с оглед на събитията на българския пазар от последните 4 – 5 г., особено след икономическата криза, твърди вносителят.

Депутатът Павел Гуджеров от ГЕРБ изрази мнението, че заради предстоящите политически консултации и очакваната оставка на кабинета „в 12 без 5 се приемат важни структурни закони“. Затова, според опозицията, проектът трябва да бъде отложен.

Цонев обаче не се съгласи. Той обясни, че работата не трябва да спира, а изменението може да влезе в сила от 1 януари 2015 г. "Законът трябва да мине през Министерски съвет", за да бъде съгласуван с максимално много министерства, твърдят от опозицията. Според ГЕРБ една от целите на вносителите е да се смени ръководството на КЗК и КЗП, преди да са изтекли мандатите.

Проектът е съгласуван с всички министерства, обясни зам.-министърът на финансите Людмила Петкова.

От икономическото министерство изразиха становище, че по принцип подкрепят законопроекта, но в него има сериозни слабости – финансова необезпеченост, при положение, че се приема в средата на финансовата година. Липсват финансова обосновка и оценка на въздействието.

Според експертите от Министерството на финансите не се отчита автономният характер на защитата на потребителите, която, със създаването на един мегаорган, няма да е в центъра на вниманието. Не е ясно с какво проектът ще подобри защитата на потребителите, тъй като се основава на сега действащия правилник на КЗП. Не се разписват функции, свързани с колективната защита на потребителите и не се разписва извънсъдебно решаване на потребителски спорове. Проектът не е съгласуван със сдруженията на потребителите, смятат експертите.

Йордан Цонев отговори, че може би част от забележките трябва да бъдат отразени между първо и второ четене. Но защитата на потребителите изисква КЗП да получи по-висок ранг и правомощия. Според него хората, които работят в Комисията, са компетентни, включително и председателят, но потребителите не били доволни.

"Една структура ще се промени, за да кадруват вътре послушни партийни кадри", опонира Евгени Стоев от ГЕРБ.

Председателят на икономическата комисия Алиосман Имамов призна, че липсата на оценки за въздействието при приемането на закони действително е проблем. С него трябвало обаче да се заеме следващото НС.

Йордан Цонев посочи, че след промяната в законодателството за потребителския кредит нямало оскъпяване на ресурса, въпреки че оценките на „мегаспециалистите“ са показвали точно това.

Закони да не се приемат на принципа „проба – грешка“, предложиха от ГЕРБ.
Румен Гечев от БСП коментира, че самият той има притеснения как ще заработи мегаструктурата. „Самите ние не знаем кога ще са изборите, нека да си гледаме работата, а политическите лидери да бъдат така добри и да се разберат в петък“, каза депутатът по повод предстоящите политически консултации.

В крайна сметка депутатите приеха проекта, като опозицията гласува „въздържал се“.

Още новини за България четете в Investor.bg