Защо строгите икономии не са проблемът на Гърция

Когато наблюдавате нещо през прозореца, лесно може да заблуждавате от вашия собствен мироглед и да виждате повече от себе си, отколкото от външния свят. Такъв изглежда е случаят, когато експертите от САЩ, повлияни от фискалния дебат в собствената си страна, коментират случая на Гърция, пише в свой анализ за Project Syndicate Рикардо Хаусман.

Хаусман е бивш министър на планирането на Венецуела и бивш главен икономист на Междуамериканската банка за развитие. Професор по икономическо развитие в Харвардския университет, където е и директор на Центъра за международно развитие.

Да вземем за пример отношението на Джоузеф Стиглиц към строгите икономии в Гърция. Той ги разглежда като въпрос на идеологически избор или на лоша икономика, точно както в САЩ. Според тази гледна точка тези, които подкрепят строгите икономии, трябва да бъдат обсебени от теорията, говорейки за възможността за далеч по-лека алтернатива. Защо изобщо някой би могъл да подкрепя строгите икономии, когато партии като СИРИЗА в Гърция или Подемос в Испания предлагат "решение без болка"?

Въпросът отразява плачевната тенденция да обединим две много различни ситуации. В САЩ въпросът е дали едно правителство, което би могло да заема при рекордно ниски лихвени проценти в момент на рецесия, трябва да го прави. От друга страна, Гърция натрупа огромен фискален и външен дълг в период на икономически подем, а през 2009 г. пазарите каза "достатъчно".

Тогава на Гърция бе предоставено безпрецедентно количество силно субсидирано финансиране, за да може Атина да намали постепенно своите прекомерни разходи. Но сега, след толкова много европейска и световна щедрост, Стиглиц и други икономисти твърдят, че част от гръцкия дълг трябва да се опрости, за да се отвори възможност за разширяване на разходите.

Истината е, че рецесията в Гърция има много малко общо с прекомерна тежест на дълга. До 2014 г. страната не плати нито едно евро от лихвите, натрупани по дълговете, за да плаща впоследствие над 100% от сметката в определени моменти. Тази ситуация претърпя известни промени през 2014 г. – първата година, в която страната допринесе малко за изплащането на лихвите, след като постигна първичен излишък от 0,8% от БВП.

Опитът на Гърция подчертава една истина за макроикономическата политика, която твърде често се пренебрегва: Светът не е доминиран от строгите икономии. Напротив, повечето страни имат огромни проблеми с балансирането между разходите и приходите.

 Напредъкът в областта на поведенческата икономика показва, че всички ние имаме огромни проблеми със самоконтрола. Теорията на игрите обяснява защо хората действат още по-безотговорно при вземане на групови решения, благодарение на честия т.нар. проблем на тълпата. Фискалните дефицити, като неочакваното забременяване, са нежелана последица от действия, предприети от повече от един човек, който е имал други цели в ума. И липсата на фискален контрол е това, с което Гърция на първо място има проблем.

Така че проблемът не е, че строгите икономии се опитаха и ​​не успяха в Гърция. Той е, че въпреки безпрецедентната международна щедрост фискалната политика е напълно извън контрол и се нуждае от значителни корекции. Недостатъчните разходи никога не са били проблем. От 1998 г. до 2007 г. годишният ръст на БВП на глава от населението в Гърция бе средно 3,8% – втората най-бързо растяща икономика в Европа, оставайки само зад Ирландия (също изключително задлъжняла – бел. ред.).

Но от 2007 г. Гърция харчи повече от 14% от БВП в повече от това, което се произвежда. Темпът е най-големият на Стария континент – повече от два пъти този в Испания и 55% по-висок от този в Ирландия. Въпреки това в Испания и Ирландия разликата отразява бума на строителството. Присъединяването към еврозоната изведнъж даде на хората достъп до много по-евтини ипотеки. В Гърция обаче средствата отидоха за консумация, а не за инвестиции.

Неустойчивият растеж често завършва с внезапно спиране на притока на капитали, което принуди страните да върнат своите разходи обратно в съответствие с приходите. В Гърция обаче безпрецедентната щедрост на международните кредитори доведе до по-плавна корекция, отколкото, да речем, в Латвия или Ирландия. Всъщност дори и след т.нар. гръцка депресия икономиката нарасна повече на глава от населението от 1998 г. насам от тези на Кипър, Дания, Италия и Португалия.

Внезапното спиране винаги е болезнено. Икономиката не откри лек за болестта си. Но начинът, по който да се сведе до минимум болката, е да се намалят разходите, без да намали продукцията. Това изисква да продавате на другите това, което вашето население вече не може да си позволява. С други думи, единственият вариант за Гърция е да увеличи износа, иначе намаляването на разходите ще засили загубата на производство.

Проблемът е, че Гърция произвежда много малко от това, което светът иска да консумира. Износът на стоки на страната включва предимно плодове, зехтин, суров памук, тютюн, както и някои рафинирани петропродукти. Германия, която според мнозина трябва да харчи повече, внася само 0,2% от своите стоки от Гърция. Туризмът е една зряла индустрия с много регионални конкуренти. Страната обаче не произвежда машини, електроника и електротехника или химикали. От всеки 10 долара от световната търговия с информационните технологии Гърция печели 0,01 долара.

Гърция никога не е имала достатъчна производствена структура, която да отговаря на огромните ѝ разходи. Според изследването The Atlas of Economic Complexity през 2008 г. разликата между доходите на Гърция и индивидуалността на нейния износ е най-голямата сред 128-те страни, попаднали в разработката.

Твърде голяма част от дебата е съсредоточена върху това, което Германия, Европейският съюз или Международният валутен фонд трябва да направят. В периферията обаче остава това, на което Гърция трябва да наблегне, ако иска да расте. Нефокусираният набор от структурни реформи, предвидени от настоящото финансово споразумение няма да го направи. Вместо това Гърция трябва да се концентрира върху активни политики, които привличат глобално конкурентни фирми – област, в която Атина има какво да научи например от една Ирландия.

За съжаление, това не е нещото, в което много гърци вярват. По-голямото множество от тях са гласували за СИРИЗА, която иска да преразпредели средства за увеличение на работните заплати и субсидии, като дори не спомена износа в своята стратегия за растеж. Те би трябвало да си спомнят, че съветите на Стиглиц не успяха да спасят Венецуела от сегашната ѝ хиперинфлационна катастрофа.

Още икономически новини четете в Investor.bg