През последните няколко седмици финансовите пазари някак се успокоиха след срива от началото на годината. Спадовете обаче възстановиха дебатите около устойчивостта на фундаментите на глобалното възстановяване и какво биха могли да направят правителствата и централните банки, пише FT в свой анализ.
През миналата седмица чухме още две мнения, които в известен смисъл имат много допирателни. Първото е на Международния валутен фонд (МВФ), който засили песимистичните гласове за слабото търсене в глобален мащаб, отлива на капитали от развиващите се пазари и дълбоката несигурност около икономиката на Китай, заради които бяха занижени и очакванията за глобалния икономически растеж.
Втората позиция е на Института за международна икономика Peterson, в който е бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар. В доклада на института се посочва, че опасенията за структурни проблеми са прекалени, защото растежът в повечето от водещите икономики (без Китай) не се основава на нарастваща публична и частна задлъжнялост, ръстът на сектора на услугите се засилва, за да поеме дисбалансите в производствения и търговски сектор, които обаче са по-ниски, отколкото преди десет години.
Някои от заключенията на института особено за Китай, са доста оптимистични за една икономика, обхваната от несигурност. Основателно се изтъква обаче, че не е имало особени причини за разпродажбите от началото на годината, както и че е мъдро решение да не се вярва много както на краткосрочната нестабилност на финансовите пазари, така и на разпалените критици на централните банки и финансовите министерства, посочва изданието.
МВФ и икономистите от Peterson може и да имат различна версия за устойчивостта на икономиката, но по отношение на подходящия отговор, изразен в политиката, имат жизненоважна допирна точка. И в двата доклада се твърди, че политиците трябва да са готови да увеличат стимулите допълнително и да не се поддават на пораженчество или на оплакванията на пазарите.
Оплакванията са под няколко форми, включително че централните банки изкуствено занижават разходите по заемите, като че ли има някакво естествено ниво за лихвените проценти, допълва изданието.
Друго оплакване е, че количествени улеснения водят до намаляване на доходността от облигациите и повишаване на цените на активите. В това има голяма истина, но със сигурност е по-добре цените на акциите да са по-високи, отколкото да настъпи нова рецесия.
И още една критика: че по-свободна парична политика е игра с нулев резултат, тъй като тя работи само през отслабващите валути. Няма съмнение, че каналът на обменните курсове може да бъде важен, но той изобщо не е единственият маршрут, по който количествените облекчения стимулират икономиката.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче изглежда се е поучила от тази критика, защото структурира промените в програмата за изкупуване на активи, за да сведе до минимум въздействието върху валутата.
Колко инерция ще набере възстановяването и колкото дисбалансите и структурните проблеми ще продължат да заплашват растежа, това не може да се каже със сигурност. Това, което следва да движи постигането на консенсус, е че предприетите фискални и парични действия са помогнали на световната икономика да придобие най-малкото подобие на нормалност и политиците не трябва да се отказват точно сега.
Още икономически новини четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Растящите цени на петрола отново натежаха на търговията на Wall Street
Какви мерки взимат най-богатите страни, за да ограничат негативите от скъпия петрол?
Как Европа да стабилизира икономиката си в новата геополитическа среда?
Германия обмисля съкращения на разходите за здравеопазване с 60 млрд. евро
Индексите на БФБ затвориха разнопосочно в понеделник
България се включва в програмата PURL, ще произвежда и дронове заедно с Украйна
Рецепта от тефтера на баба: Кекс с моркови
Как влияе изключително мощното пълнолуние на 1 април на зодията ни
Разкритата престъпна мрежа за трафик на оръжие: Има арести в Испания, България и Гърция
"Олимпиакос" и Везенков надиграха "Панатинайкос" в битката за върха
Радев: Споразумението с Украйна рискува националната сигурност на България
Гърция отлага задължителното плащане на наем по банков път за октомври
Германия тотално надигра Гана, но спечели трудно в края
ВИДЕО: Яник Синер – Иржи Лехечка
Стилияна Николова: Конкуренцията със сигурност не спи
Обявиха важна новина за Левски
България спечели първи трофей от половин век
София Жук
Таро карта за 31 март, вторник
Дневен хороскоп за 31 март, вторник
Ароматното начало на деня – как да изберете най-доброто кафе за дома
Магия за 15 минути: Как да се почувстваш като кралица (дори в делник)
3 свежи рецепти за Цветница
Сомнологът д-р Петър Чипев: Буденето през нощта не е безобидно
Ще изчезнат ли скоро ръчните скорости на колите?
Учениците от Спортното училище в Търговище разбраха, че Интернет не е игра без правила
Украинците идват и с влак! Готвят директна жп линия от Киев до Варна и Бургас още това лято
Вяра и Надежда от тризначките искат да влязат в "Ергенът"
България ще произвежда дронове за Украйна
Какво да правим, ако все още имаме левове?
Кой ще завладее Земята, ако хората изчезнат: Ето какво отговарят учените
Китай изгражда мащабна база за дълбоководни изследвания
Екипажът на „Артемис II“ пристигна във Флорида преди полета
Rocket Lab изстреля два демонстрационни сателита за европейската Celeste
Защо в началото на 2026 г. космосът ни засипа с камъни?
Милион сателити Starlink заплашват да отнемат нощното небе на Земята