Има ли потенциал ESG да се изучава в университетите?

Големият бизнес се подготвя от много години за регулациите и изискванията, защото той няма вариант да не ги спазва. В тази връзка Директивата на ЕС за устойчива отговорност, отчитане на управлението на бизнеса и ESG стандартите са правоприемника на т.нар корпоративна социална отговорност, която бизнесите от много време вече изпълняват. Това ще бъдат основните критерии, които бизнесите трябва да управляват, за да бъдат все по-устойчиви. Това коментира Теодора Борисова, експерт Асоциация на специалистите по устойчивост в рамките на телевизионната дискусия "Talk 23: Eco Tech/Кръгова икономика", излъчена по Bloomberg TV Bulgaria.

Включва се един много широк диапазон от политики и мерки, които трябва да бъдат задължително приложени и докладвани от следващата година, ако все още не са. Около 50 хиляди дружества в Европа и 500 компании в България имат задължително докладване на тези политики, което прави изискванията сериозни, но създава и нови възможности. Например Асоциацията се опитва да наложи специалистите по устойчиво развитие като основна част от работата на една компания. На практика ESG специалистите могат да бъдат нова специалност включително в университетите, отбеляза Борисова.

Тази концепция е свързана с много големи инвестиции. Оттук обаче идват и ползите, защото инвестициите в декарбонизация, нови мощности, дигитализация и енергийна ефективност водят до спестяване на финансов ресурс, което ще се види в бъдеще, смята експертът.

Според Борисова в България най-вероятно ще има забавяне на прилагането на Директивата, но това не пречи бизнесът да се подготвя за съответното отчитане.

„Държавата не трябва да пречи, защото понякога спъва бизнеса, а трябва да си даде сметка за трудностите, които предстоят за него в този процес на трансформация, и да го облекчи.“

Бизнесът се нуждае от подкрепата на държавата – включително финансова и чрез субсидии, които не са особено налични в България. За сравнение държави като Полша, Чехия и Румъния могат да се възползват от европейски фондове за съфинансиране, за да преминат по-плавно през този процес на декарбонизация и енергиен преход. Тежката индустрия в България на този етап е изцяло изключена от този процес и ще ѝ бъде много трудно да се декарбонизира и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., посочи експертът.

Целият разговор вижте тук