Държавният хазартен монопол – модел от миналото, а не решение за бъдещето

Темата за въвеждането на държавен монопол в хазартната индустрия у нас отново е на дневен ред. Но можем ли в 2025 г. да считаме подобен подход за модерно и ефективно решение? Или става въпрос за един вече доказано неработещ модел, отхвърлен от редица развити държави в Европа и по света?

Истината е, че държавните монополи – във всяка индустрия – са концепция от миналото. Те са създадени в различен исторически и икономически контекст, когато конкуренцията е била ограничена, а пазарите – недоразвити. В допълнение, те не отчитат глобалния свят, в който живеем днес - свят, в който почти всичко, в това число и хазарта, се извършва онлайн и преминава лесно през граници и ограничения. Това е и причината за бума на нелегалния онлайн хазарт през последните години.  Днес, когато икономиките се изграждат върху свободната конкуренция, ефективността и правото на избор на потребителя, опитите да се възроди държавният монопол в хазарта не просто противоречат на принципите на пазарната икономика, на правото на Европейския съюз и на добрите регулаторни практики, но и не отчитат огромния риск от нелегалния онлайн хазарт, срещу който държавата не може да се бори ефективно. 

Според изданието Malta Today, правителствата, които са опитвали в миналото  да въведат монополна система са имали за основна  цел  засилен контрол. Но резултатите не оправдават очакванията. На практика, потребителите днес се насочват към нелицензирани, офшорни онлайн оператори, където контролът на държавата отсъства, а защитата на потребителите е минимална.

Примерите са много като най-ярките са Финландия и Норвегия. И дори там, където съществува централизирана държавна платформа, значителна част от потребители предпочитат да играят в  сайтове базирани в други страни. В провинции като Алберта и Британска Колумбия в Канада, където държавата държи монопол над хазарта, повечето потребители избират офшорни оператори, сочи изследване на Канадската хазартна асоциация.

Причината? Липсата на конкуренция води до ограничено разнообразие и недостатъчно добро потребителско преживяване. Монополът не може да предложи атрактивни продукти, нито ефективни мерки срещу нелегалния пазар. А когато изборът е ограничен само до един държавен оператор, потребителят винаги ще потърси алтернатива – и ще я намери на няколко клика разстояние.

Както отбелязва Матей Новота от Casino Guru, „за да функционира ефективно държавен монопол, е нужен скъп и мащабен национален план – нещо, което може да бъде успешно заменено от отворена и добре регулирана лицензионна система“. Именно това правят и все повече европейски държави – заменят монополните модели с лицензионни режими, които съчетават строг контрол с конкурентна среда.

В своето становище по предложения наскоро нов Закон за хазарта, който реално забранява осъществяването на хазартна дейност от частни дружества, като единствено ДП Български спортен тотализатор има право да развива такава дейност, Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) категорично се противопоставя на предложеното в законопроект създаване на държавен хазартен монопол. От Асоциацията подчертават, че подобна мярка е несъвместима с европейските правни норми, застрашава икономическата стабилност и създава риск от ръст на нерегулирания сектор. Предложението на депутатите ще бъде разгледано днес в Комисията по въпросите на младежта и спорта, като на обсъждането са поканени представители на Асоциация на игралната индустрия в България, както и други представители на бранша в страната. 

Историята вече е дала своя отговор: монополът не е пътят напред. Съвременните модели на регулиране залагат на прозрачност, контрол, отговорност и конкурентна среда. Именно това е формулата, която работи – не само за държавата, но и за обществото, за потребителите, за икономиката и за бъдещето на игралната индустрия, обясниха от АИИБ.