BGONAIR Live

"Накрая плащат хората": Икономисти с предупреждение за данъчните промени

Данъкът върху свръхпечалбите може да вдигне лихвите по кредитите

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Предлаганият данък върху свръхпечалбите може да доведе до по-високи лихви по кредитите и да засегне бизнеса и потребителите. За това предупредиха бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева, финансистът Никола Филипов и икономистът Георги Вулджев в ефира на NOVA.

Тримата коментираха планираните от управляващите данъчни промени и опитите за балансиране на публичните финанси.

Георги Вулджев изрази резерви към предложения модел за облагане на свръхпечалбите. Според него единственият от избраните сектори, за който може да има по-съществена обосновка за подобна мярка, е банковият.

"За останалите сектори ми е много неясно на какъв принцип са подбрани", заяви той.

Шулева: Най-вероятно лихвите по кредитите ще се повишат

Лидия Шулева обърна внимание, че лихвите по кредитите в България са значително по-ниски от тези в САЩ и други европейски държави.

Според нея при изчисляването на свръхпечалбите трябва да се отчита и фактът, че за база се използват нестандартни за банковия сектор години.

"Не трябва да забравяме - взима се годината на пандемията от COVID-19. Тогава банките разсрочиха кредити във връзка с кризата, направиха доста загуби. При което се взима една много ниска база и спрямо нея се изчисляват много по-високите печалби, които в крайна сметка са възстановяване на загуби от предишни периоди", обясни Шулева.

По думите ѝ в други години върху банковите баланси е повлияла и обезценката на държавните ценни книжа.

"Когато сравняваш с едни години, които са били така или иначе нестандартни, естествено е маржовете в годините на възстановяване да бъдат много по-големи", каза тя.

Според Шулева един от вероятните резултати от новото облагане ще бъде повишаването на лихвите по кредитите, което ще се отрази и на бизнеса.

Филипов: В крайна сметка ще платят депозантите и застрахованите

Никола Филипов посочи, че управляващите са изправени пред трудната задача да балансират бюджета след натрупаните през последните години проблеми в публичните финанси.

Според него обаче облагането на финансовия и застрахователния сектор изисква особено внимание.

"Когато обложим, макар и еднократно, тези сектори, ние реално не удряме самите застрахователи, а удряме депозантите и застрахованите", заяви той.

Филипов обясни, че изваждането на финансов ресурс от тези сектори намалява ликвидността и според него повишава системния риск.

Той обърна внимание и на разходите за обслужване на държавния дълг. По думите му през 2024 г. България е платила 513 млн. евро за лихви, докато през 2027 г. сумата ще достигне около 1,4 млрд. евро.

"Бавна, тромава и скъпа" публична администрация

Тримата експерти поставиха акцент и върху необходимостта от ограничаване на разходите и реформи в публичния сектор.

Шулева посочи като проблем по-високото средно възнаграждение в публичния спрямо частния сектор и наличието на неефективни и дублиращи се структури.

Според Филипов България поддържа "изключително бавна, тромава и скъпа публична администрация".

Вулджев също смята, че има възможности за оптимизация на бюджетните разходи, включително в сектора за сигурност, МВР и съдебната власт.

Той посочи и положителни според него елементи в предложените данъчни промени - увеличаването на прага за регистрация по ДДС, по-големите данъчни преференции за семействата, ускорената амортизация за бизнеса и актуализацията на данъчните оценки.

Ще проверяват ли каква ракия има в хладилника?

Тримата коментираха и спорните промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които предвиждат глоба от най-малко 1000 евро за физически лица, държащи домашна ракия, произведена от друг човек.

Според тях текстовете са формулирани противоречиво и в сегашния им вид допускат интерпретация, при която контролен орган би могъл да извършва проверки дори в домовете на гражданите.

Филипов определи като "напълно легитимна хипотеза" възможността някой да дойде да проверява какво има в хладилника.

Той подчерта, че законопроектът е написан неясно и може да бъде интерпретиран в различни посоки.

Според Шулева вниманието трябва да бъде насочено към незаконното производство на алкохол с търговска цел и безопасността на продукта, а не просто към събирането на акциз.

"По-големият проблем тук не е какъв акциз ще съберем, а колко хора ще изтровим", заяви тя.

Георги Вулджев определи темата като безсмислена от фискална гледна точка.

"Не знам въобще защо управляващите са се насочили в тази посока конкретно по отношение на този данък, при положение че фискалният ефект така или иначе би бил нищожен", каза той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Бизнес
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата