Поли Паскова: Фолклорът съхранява цялата родова памет

Поли Паскова готви голям фолклорен концерт на 13 април в Зала 1 на НДК. 3-часовото представление, озаглавено "20 години живот с  песен", е провокирано не само от отбелязването на годишнината, а и от нуждата, според певицата, българинът да се върне към корените на духовността си, която да балансира и успокои емоциите в тези трудни "разделни" времена. Освен, че ще изпълни по-голямата част от популярните си песни, певицата е записала специални послания в рими, които ще сподели на специален фон, създаден от филмовия композитор Николай Кръстилов и Светослав Лобошки.

Спектакълът, който бе отлаган 2 години заради пандемията, крие още ред изненади. Поли Паскова е поканила много приятели, колеги и дуетни половинки, които да споделят празника ѝ на сцена. Фолклорни танцови ансамбли ще вдигнат енергията на спектакъла, като сцената ще изпълнят танцьорите от "Български  ритми" с хореограф Рангел Вангелов, ансамбъл "София 6" и др.

Какво е музиката за вас?

Музиката дава възможност да покажеш част от своя вътрешен мир. Каквото и да пееш, то минава през душата ти… Всички песни са мои рожби. Много често ме питат коя ми е любимата песен. Ами както си обичам еднакво децата, така си обичам еднакво и песните.

Как се прави авторски фолклор? До колко композиторът/изпълнителят се придържат към традицията?

Всяко нещо в този свят се развива и усъвършенства. Напуснала съм баскетбола преди 20 години и виждам колко много са променили вътре правилата. Така е и с фолклора. Ние трябва да останем верни на традициите, да съхраним корените, затова имаме и автентични песни, но е хубаво и да надграждаме, за да може да привлечем вниманието на младото поколение. Трябва да задържим тяхното влияние с по-атрактивно звучене на фолклора, с по-модерни инструменти.

Да правиш авторски фолклор е едно скъпо удоволствие. Едно е да вземеш 10 песни от бабите и да им сложиш един аранжимент, друго е да платиш и текста, и музиката, и аранжимента, да се изсвири от различни  инструменти - тук бюджетите са по-големи. Но от друга страна  знаеш, че тези песни са си лично твои. Обичам често да цитирам един човек, който събира народни песни от Сандански. Той казва: "От пеене на песни като "Биляна платно белеше", се изтърка платното на Биляна". Усетя ли интуитивно, че нещо ме вълнува, знам, че ще го изпея с душа и ще го пресъздам. Има моменти, в които като репетирам, плача - първо чистя себе си, а след това знам, че когато ги пея на участие, 100% ще има разплакани в залата. Аз съм най-верният барометър за това, което ще се развие впоследствие. Музиката е важна, за да определиш дали тази песен, според съдържанието, искаш да бъде игрива, дали ще бъде за хоро или ще бъде по-тежка. Ако текстът е много тежък, ти не можеш да сложиш музика тип „Чичово хоро“.

В народните песни се съхранява цялата родова памет - исторически моменти и традиции. Същото се случва и във фолклорните авторски песни. Ето аз имам една песен, наречена „Еньовден“, която ще изпълня на концерта. Тя с точност пресъздава целия ритуал по време на Еньовден – брането на билки, мълчанието, момите с менците… И така, дума по дума, се съхранява традицията.

Какво ви провокира да направите този грандиозен спектакъл в Зала 1 на НДК?

Днес живеем в разделни времена, в които всеки трябва да се замисли и да работи върху духовното. Материалният свят е друго, временно измерение и ние трябва да работим за вечното. Народните песни и емоциите, които предизвикват, ще вдигнат вибрационното ниво на душите ни. А когато човек се намира във високата вибрация, няма опасност дори да се разболее.

Концертът е много важен, тъй като в този стрес не бива да загубим българския дух и памет – нека хората знаят, че като слушат българския фолклор, няма да се разболеят, а ще се почувстват пречистени и още по-добре.

Как фолклорната музика последва баскетболната кариера?

Треньорът на националния отбор Иван Лепичев след всяка тренировка ме даваше за пример и казваше: „Ако всички имате сърце като Поли, ще бъдем олимпийски шампиони".  Чак ми ставаше неудобно от тези реплики, но всъщност с това бях известна - със силното си желание и хъс за игра. По същия начин и всичко в живота си правя със сърце. Докато тренирах, баскетболът беше над всичко. Дори като бях бременна, само топки сънувах, само това ми беше в главата. Едва изчаках да родя, за да се върна в играта. На 24 години направих сериозна травма. Наложи се дълго време да отсъствам, но въпреки това играх още 7 години. Тогава постигнах и едни от най-големите си успехи, бях и с 24 точки средно на мач. После направих втора травма на същия крак, но въпреки това отново се върнах - тогава взехме купата на България. Но през 2000-та година трябваше да се откажа, защото здравето ми беше застрашено. Пеенето ми беше хоби, знаех много народни песни, но не се занимавах професионално. По това време с Величко Найденов, който тогава беше собственик на Канал 3, станахме приятели. Той ми даде идеята да опитам да направя нещо с музиката, на професионално ниво. Първата песен, която записах тогава, беше "Слънце мое", една рок балада под аранжимент на Бисер Рачев, с живи китари. Стигна се до албум. Последваха още. И така… Доставя ми удоволствие и се чувствам полезна, че пея български фолклор - така помагам да се съхрани завещаното от дедите.