Тетрис стана на 20 години

Преди няколко дни култовата вече игра Тетрис стана на 20 години. По този случай създателят й Алексей Пажитнов посети Русия за няколко дни. В момента руският програмист живее в Щатите, където доскоро работеше за Майкрософт.

„Напуснах Майкрософт, за да си почина малко, но мога да се върна, когато поискам“, коментира Пажитнов.

Руснакът създава играта по модел на популярната тогава игра Пентомино, която представлява малки фигурки с различни форми, които се нареждат в кутия.

Пажитнов тогава е на 30 години и работи в Руската академия на науките. Там той изучава възможностите за създаване на изкуствен интелект и решава да направи играта за компютър, като я опростява и въвежда правилото всеки запълнен ред да изчезва, за да може да се играе по-дълго време.

При появата на играта в Русия все още не съществува понятието „софтуер“, а компютрите са наричани електронно-изчислителни машини. Когато се появяват първите домашни компютри, Алексей Пажинов я преработва и започва да я промотира.

Тъй като е подпомаган от Руската академия на науките, тя държи правата над играта през първите 10 години и Алексей не получава нито стотинка. А продажбите въобще не са слаби. Първият, който й обръща сериозно внимание, е англичанин от унгарски произход, който промотира играта на запад. През 1988 г. Тетрис става хит в Америка и Европа, но истинският бум идва през 1990 г., когато Gameboy продават играта в комплект с продукта си.

В момента Алексей Пажинов е милионер в страната си, но не и в Америка (1 милион рубли са около 35 хиляди долара). През последните 15 години Алексей живее в САЩ, където е дизайнер на игри и доскоро работи за Майкрософт.

В момента играта все още е много търсена особено сред притежателите на мобилни телефони. Тя е и най-популярната игра за телефони в Европа и Япония.

Алексей не съжалява по никакъв начин за пропуснатите шансове за финансова изгода: „Веднъж Стивън Спилбърг ми каза, че смята играта за гениална. Това за мен беше голям комплимент. Друг път едно дете ме помоли да се разпиша на дискетата с Тетрис, след което я залепи за конзолата си Gameboy, така че повече да не може да се извади. Това беше най-голямото признание за работата ми, което някога съм получавал.“