ACTA la vista, Baby!

„Ако Холивуд си е поръчал подарък за Коледа, експерти подозират, че това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement. Не е известно много за него, а държавата ни участва в изготвянето. Участват Австралия, Канада, Япония, Швейцария, САЩ и още няколко държави, както и Европейската комисия – за Европейската общност, в работата участват и представители на държавите от ЕС.“

Това е откъс от публикация в блога на експерта по медийно право Нели Огнянова. Звучи много актуално, но е отпреди... три години.

Днес вече може да се добави, че страната ни тихомълком е подписала договора, като решението е взето на 16 ноември миналата година по време на редовното заседание на правителството. При представянето на предложението внасящият го министър на икономиката Трайчо Трайков заявява единствено, „че става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права".

И така, през миналата седмица България подписа тихомълком в Токио заедно с още 21 страни от ЕС спорното международно споразумение ACTA.

Онова, което прави впечатление, е почти пълната липса на конкретика. Investor.bg потърси за коментар по темата експерти и представители на бранша, но нито един от тях не се нае да коментира ACTA, защото за пакта няма почти никаква информация.

Едно е ясно обаче - заради неясната формулировка следенето може да се разпростре в целия спектър интернет услуги. ACTA се отнася за разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти, както и за интернет съдържанието.

Споразумението, което и страната ни е подписала, задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права.

Ако той не е прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет. При това не е нужно притежателят на интелектуалната собственост, която е била използвана без разрешение, да доказва, че потребителят е нарушил правата му, а е достатъчно само да се оплаче три пъти.

„Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании“, пише в блога си интернет активистът Боян Юруков.

Според него и самата дефиниция за това какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия.

Същото може да се твърди и за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации, пише още Юруков.

Най-страшното обаче е, че ACTA на практика ограничава отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика.

Сега единствените надежди на гражданското общество всичко това да не се случи са, ако Европейският парламент не подкрепи споразумението. Граждански организации вече са събрали над милион подписа под призива за отхвърляне на споразумението, а в редица градове се организират протести. Софийският ще е на 11 февруари в 11 часа.

Целият текст на споразумението на български език четете тук!

Още новини за комуникации четете в Investor.bg