Българската ACTA

Ако в даден момент се окаже, че електронната търговия заплашва бизнеса на моловете и всички големи търговски центрове, те ще се обединят и тяхната индустрия ще започне да лобира за налагане на филтриране на съдържанието в мрежата. По този начин бизнесът ще се опита да реши проблема си по един лесен за него начин.

Всичко това може да изглежда твърде илюзорно, но опитът показва, че не е невъзможно да се случи.

След като повечето потребители на интернет вече почти не купуват дискове с музика, защото я получават в мрежата, музикалният бизнес се опита да наложи чрез правителствата различни правила и закони, чрез които торент сайтовете да бъдат затворени. Едва преди няколко дни стана ясно, че големите торент оператори вече предлагат нова технология, чрез която потребителите да могат да обменят файлове. 

По подобен начин действа и хазартният бизнес в България, твърдят представителите на осем граждански и бизнес организации.

„Днес на сцената се появи хазартната индустрия, чийто интерес се премести в онлайн пространството“, заяви Димитър Ганчев от „Интернет общество – България“ и визира промените в Закона за хазарта, които вече бяха приети на първо четене в парламента. Те предвиждат да наложат на операторите задължението да блокират достъпа до нерегистрирани по българското законодателство сайтове за залагания. Законодателят, разбира се, посочва благородни мотиви – ако сайтът на хазартния оператор не е регистриран в страната, потребителят няма да е адекватно защитен. Освен това и в хазната няма да влезе нито лев данък. От мотивите си за внасянето на точката в законопроекта водещата ресорна парламентарна комисия по бюджет и финанси посочва, че по този начин се очакват допълнителни приходи от 150 млн. лева на година.

Организациите обаче са категорични, че в случай на целево и регламентирано филтриране на информация, ще се смени технологията без наличие на централизиран сървър. По този начин онлайн хазартните залагания няма да се правят онлайн в буквалния смисъл, а ще се мисли друга технология, която да заобиколи забранената и в бюджета няма да влезе нито лев.

„Абсолютно невъзможно е да се приложи ефективен контрол в интернет. Потребителите знаят как да заобиколят филтрирането. Обявяването на списък от сайтове, примерно - хазартни, за незаконни, е най-добрият начин те да се рекламират. Това може да поощри потребителите да заобикалят този контрол и води до минаването им "в нелегалност“, заяви и Невен Дилков, председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).

По думите му в пиковите часове интернет трафикът в България надминава 300 гигабита в секунда, което е три пъти повече от съдържанието на Енциклопедия Британика. На ден това прави 250 000 пъти съдържанието на енциклопедията, заявява той.

Според председателя на БАИТ Теодор Захов промените в закона за предвестник на “Национален регистър на забранените сайтове в Интернет”. „Опитите за натиск и ограничаване на свободата в интернет - най-демократичното технологично изобретение, продължават. Ако загубим това право, значи сме загубили демокрацията, защото имаме цяло едно поколение, израснало в и чрез мрежата", заяви Захов.

Той цитира анализ на агенция MAC върху последствията върху френския хазартен бизнес след въвеждането на подобна забрана там. Данните обаче показват, че законовите промени, които са опитали да блокират достъпа от Франция до 15 000 сайта, определени като незаконни, не са били ефективни. „Мерките са били лесно заобиколени от всеки потребител, дори от тези с минимални технологични познания“, заяви Захов.

От осемте организации, които обединиха усилията си в противопоставяне на новите законови текстове, са готови да предложат други регламенти, по които дейността на нерегистрираните сайтове да бъде ограничена.

От Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) са пратили и петиция до председателя на парламента Цецка Цачева. „Гласуваните на 2 февруари 2012 г. на първо четене от Народното събрание промени в Закона за хазарта съдържат рестриктивни текстове за филтриране на съдържане и сайтове в интернет, противоречащи на редица директиви на Европейския парламент и решения на Европейския съд. Никой да не може да налага контрол и филтриране на трафика в интернет и да не може без съдебна санкция да изисква информация за личните данни на потребителите", пише в петицията.

А организациите са категорични, че, ако законът се приеме в този вид, ще сезират президента и омбудсмана заради нарушения на конституционни права, както и Европейската комисия заради нарушаване на европейски директиви.

Още новини от сферата на технологиите четете в Investor.bg