Чудовищна подземна лаборатория ще разкрива тайните на Вселената

Изграждането на гигантска подземна лаборатория, която ще пренесе физиците в нова научна ера, достигна кулминационен момент, съобщи ВВС.

Днес на мястото, където ще е лабораторията, кран ще спусне 2000-тонно съоръжение в изкопана от работници пещера на 100 метра под земята.

Съоръжението е част от Компактния мюонен соленоид /CMS/ - един от четирите големи експеримента, които ще се правят на най-мощния в света ускорител на частици /LHC/. Точно този ускорител се създава в момента в ЦЕРН, на границата между Франция и Швейцария.

Съоръжението е много мощно и сложно устроено, а задачата му е да сблъсква частиците със супер висока скорост, чрез което учените се надяват да открият някои от тайните на Вселената.
 
Ускорителят се състои от над 1000 мощни магнита, поставени в подземен тунел, който образува 27-километрова окръжност. Магнитите ще управляват два насрещни снопа частици, движещи се по нея със скорост, близка до тази на светлината.

В определен момент сноповете ще се пресичат помежду си и частиците ще се сблъскват директно.   

Всеки от четирите нови експеримента ще се провежда в близост до една от тези пресрещни точки, където съответните детектори ще улавят и измерват новите частици, родени след сблъсъка.

Това евентуално би довело до нови явления – отвъд така нареченият стандартен модел, който обяснява взаимодействията между субатомните частици.

Соленоидът ще бъде поставен под земята част по част, като днес на 100 метра дълбочина ще бъде спуснато 2000-тонното съоръжение, което е най-важната част от него. Тя се нарича Yoke Barrel 0 /или накратко YB0/, размерите му са 16 м височина, 17 м широчина и 13 м дължина, и ще съдържа най-важните вътрешни части от детектора.
 
Досега осем от 15-те най-важни части от соленоида са успешно спуснати под земята. Когато всичките бъдат поставени на 100 метра дълбочина, детекторът ще бъде сглобен. Накрая CMS ще бъде с цилиндрична форма, ще е дълъг 21 метра, 16 метра широк и с тегло около 12, 500 тона.

Соленоидът ще има за цел да идентифицира изплъзващата се досега частица бозон на Хигс /Higgs boson, наричана още „Частицата на Господ“ заради важността й в стандартния модел на елементарните частици/, да установи наличието на т. нар. суперсиметрични частици, както и да търси доказателства за допълнителни размерности.