До 2020 г. софтуерната индустрия ще генерира 3% от БВП

Българският софтуерен бранш продължава да отбелязва устойчив ръст и през изминаващата година, като прогнозите са за нов двуцифрен ръст на приходите до близо 2,3 млрд. лева. Това стана ясно по време на поредното десето представяне на БАСКОМ Барометър, който осветлява състоянието на индустрията и се издава ежегодно от 2009 г. от страна на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), отново с помощта на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. В тази версия обаче барометърът се представя за четвърти път, като в проучването са взели участие над 3400 фирми, чиито приходи са предимно от дейности, свързани със софтуер.

И тази година данните са предимно положителни, въпреки че има и някои притеснителни аспекта. Те са свързани с известно свиване на ръста на приходите. Докато през 2014 г. ръстът бе от 15%, а през 2015 г. - от цели 18%, то през миналата година нарастването е от 14 на сто, а за тази се очаква да е 12%.

Браншът вече минава 2 на сто от БВП – през последните 5 години делът на общите приходи се е удвоил и така се очаква до 2020 г. софтуерната индустрия да генерира 3% от брутния вътрешен продукт на страната.

В сферата са заети 22 700 служители, но броят достига 25 000, като се вземат предвид IT специалистите, заети в други браншове – банков сектор и др. Секторът е създал 8500 нови работни места за 5 години, става ясно от анализа.

Но недостигът на квалифицирани работни кадри продължава да е сред най-основните проблеми на сектора на информационните технологии (ИТ) в България. Все още на него не е намерен адекватен отговор.

Според БАСКОМ средният обем на нетната месечна заплата е в размер на 2632 лева за 2016 г. и 2885 лева през 2017 г. Очакваният ръст за 2017 г. е 9%, а в сектора обикновено около 10% от възнагражденията са под формата на бонуси. През тази година средната заплата е около 3,8 пъти над средната за страната. За последните 4 години увеличението на заплащането в бранша е над 30 на сто.

Ако се направи сравнение с възнагражденията във Великобритания например, то се оказва, че средното за страната ни през миналата година е 46 744 лв., докато на Острова еквивалентът по покупателна способност би бил 47 015 лири. Но към момента средното възнаграждение във Великобритания е 37 510 лири, което означава, че българските програмисти биха могли да живеят по-добре в страната си. "Това обяснява и една тенденция от няколко години насам – български програмисти да се връщат от чужбина тук", заяви Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ.

През фискалната 2016 г. платените от бранша данъци се оценяват сумарно на 316 млн. лева спрямо 278 млн. лева през 2015 г. Това представлява увеличение от 38 млн. лева, или ръст от 14% на годишна база. От тях сумата, платена за ДДС, е 101 млн. лева, на данъка върху печалбата се падат 20 млн. лева, а на социални и здравни осигуровки – 107 млн. лева.

През 2016 г. едно работно място в бранша е генерирало около 13 900 лева годишно от преки и косвени данъци, тоест с над 50% повече от средните стойности за страната. Само за период от три години (2013 – 2016 г.) платените от софтуерния бизнес данъци се увеличават с 98 млн. лева или 45%. Ръстът на данъчните приходи на националния бюджет е значително по-слаб – 20%.

Нагласите сред бизнеса никога не са били толкова положителни. От всички членове на БАСКОМ цели 90% очакват ръст на приходите през 2018 г. от поне 10%. Половината очакват растеж от 50%, а 30 на сто – с 25%.

Сред външните фактори най-голямо безпокойство буди пазарът на работна ръка, сред този фактор се нареждат държавната политика, конкуренцията и глобалната икономика.

"При ръста на всички останали бизнеси водещата сила са технологичните промени, които ги трансформират. Например при банковата индустрия – преди 10 години софтуерът бе спомагателна индустрия, а сега цялото банкиране се върти около софтуерни платформи. В автомобилната индустрия се случва същото – над 20% от служителите им са програмисти. Търговията също преминава все повече онлайн. Разликата се прави от добрите технологични решения. И във военната промишленост се говори за кибератаки. Това прави софтуерната индустрия структуроопределяща“, заяви Филип Мутафис от асоциацията.

По думите му интелигентните българи се връщат в България в браншове с добавена стойност, като софтуерната индустрия и то не само защото доходите са високи, но и защото продуктите създават предпоставки за разгръщане на потенциала им.
 

Още за икономика четете в Investor.bg