Слънцето причинява глобалното затопляне, не ние

Учени от лабораторията по космически изследвания на Пулковската астрономическа обсерватория за пръв път откриха двувековно циклично изменение на слънчевото греене, което според тях оказва определено влияние на промяната на климата на Земята.

Астрономите са установили, че в течение на последните няколко хилядолетия е съществувала несъмнена пряка връзка между двувековните циклични вариации на слънчевото греене и промяната на глобалната температура на Земята, предаде ИТАР-ТАСС.

Те са изследвали влиянието на 11-годишните и двувековните циклични промени в греенето на Слънцето върху климата на Земята. Установили са, че влиянието на 11-годишните вариации на греенето се уравновесяват и практически не се проявяват благодарение на термичната инерция на Световния океан.

Но двувековните циклични вариации в интензивността на слънчевото излъчване непосредствено оказват определено влияние на изменението на климата на Земята с изоставане с 15-20 г. заради термичната инерция на планетата.

Слънцето носи главната отговорност за промяната на климата, убедени са учените.

Цикличното двувековно изменение на слънчевото греене оказва влияние не само на климата на нашата планета, но и определя наблюдавани паралелни затопляния на Марс и на други планети от Слънчевата система.

Откритата закономерност позволява да се говори, че приблизително към средата на този век на Земята ще настъпи голямо застудяване, обусловено от естественото намаляване на потока на слънчевото излъчване.

Това застудяване може да прилича на застудяването, наблюдавано през 1645-1715 г. в цяла Европа, Северна Америка и Гренландия по време на минимума на слънчевата активност.

Тогава в Лондон е замръзнала Темза, в Париж Сена, а в Холандия - всички канали. Учените от Пулковската обсерватория смятат, че още в средата на 90-те години на миналия век Слънцето е навлязло в стадий на намаляване на греенето.

Наблюдаваното сега глобално затопляне на климата на Земята те обясняват с това, че нашата планета подобно на нагрят тиган все още отделя топлината, насъбрана практически през целия ХХ век.

Според учените откритата закономерност може да послужи като доказателство за това, че наблюдаваното повишение на концентрацията на въглероден окис в атмосферата не може да оказва решаващо влияние за значима промяна на климата на Земята и само незначителна част от наблюдаваното повишаване на температурата може да е свързана с парниковия ефект.

Според тях неочакваното за климатолозите начало на изстиване на горните слоеве на световния океан свидетелства, че глобалният топлинен максимум на Земята вече е достигнат.