"Столицата на революцията" в Сирия – призрачен град

Снимка: Reuters

3 / 7

Две години след като последните сирийски бунтовници напуснаха обсадения Стар град на Хомс, от останките от бомбардираните сгради се чуват гласове, а техните горни етажи са килнати под различни ъгли, сякаш са замръзнали във времето.

"Тук не дебнат опасности, защото просто няма никой - казва войник на фона на изстрели, звучащи в далечината. - Няма въоръжени мъже, няма жива душа, нито дори животни, нищо. Само бетон." Мъжът говори при условие за анонимност, каквито са правилата, пише Маева Бамбук от Асошиейтед прес.

Около 1200 бунтовници и цивилни жители, много от тях ранени и гладуващи в резултат на едногодишната блокада, се изтеглиха от последните си укрепления в древното сърце на Хомс през май 2014 г., предавайки на президента Башар Асад един окървавен град, наричан някога "столица на революцията". Връщането на почти целия трети по големина град в Сирия под правителствен контрол нанесе болезнен удар на въстанието, което започна с предимно мирни протести през март 2011 г., преди правителството да отговори с жестоки репресии и да започне бунтовническо движение, хвърлило страната в гражданска война.

В един момент бунтовниците контролираха почти 70 на сто от Хомс, който преди войната имаше население от 1,2 млн. Но контраофанзивата на правителството и яростните сражения превърнаха в руини голяма част от града, а блокадата съкруши опозицията чрез глад.

Връщането на Хомс позволи на правителствените сили да укрепят позициите си в централната част на Сирия, свързвайки столицата Дамаск с "крепостите" на режима по средиземноморското крайбрежие. Градът скоро се превърна в плацдарм за офанзивни действия още по на север.

Дни след края на блокадата много семейства се върнаха да видят какво става с техните домове и бяха поразени от гледките на тотални руини, които можеха само да фотографират. Малцина от тях избраха да останат в съсипания град.

Войници все още патрулират по улиците, сред руините започва да прораства трева, а част от тях все още са покрити с тебеширено бял прах. По много улици все още са наредени обгорели каросерии на коли. В цели квартали няма магазини, ток и течаща вода.

Необходими са грандиозни усилия за възстановяване на града, а е малко вероятно то да започне преди края на войната. Току-що започналото прекратяване на огъня носи облекчение за голяма част от Сирия, но никой не очаква конфликтът да приключи скоро.

Някои улици в Хомс обаче бавно се връщат към живот. На една улица в квартал Баба Амр можеха да се видят жени, които разхождат деца, и момчета, които играят футбол. Над тях друго момче метеше балкон на третия етаж на възстановен неотдавна жилищен блок.

Но 300 м по-нататък повален електрически стълб бе блокирал улицата. Останалата част от квартала все още не е прочистена от мини.

Буотайна Хаулани неотдавна се е завърнала в Баба Амр със съпруга си и шестте им деца. Те намерили къщата си ограбена и изгорена. Стените били надупчени от куршуми, а таванът бил сринат. Сега семейството спи в изоставен дом на съсед, който им разрешил да останат там. Хаулани ходи в къщата си всеки ден да почиства пода и да наглежда пилетата, обикалящи из двора. "Нищо не ни остана, изобщо не можем да живеем в къщата си. Много ни боли", каза тя.

Един ден къщата може да бъде възстановена, но раните, нанесени от войната, ще останат. Братовчед на Хаулани - полковник от армията, е бил убит в сражение с бунтовниците. "Моят братовчед се превърна в мъченик. Как мога да им простя, че го убиха? Напразно ли загина той? Не, разбира се", каза тя.

Абу Самер ал Кардун, 70-годишен местен жител, си спомня града като толерантно място на съжителство на култури, преди войната да доведе до появата на екстремистки групи и религиозни милиции.

"Живеехме заедно - мюсюлмани, сунити, алауити, християни, друзи и пр. Никога не се питахме кой каква религия изповядва", каза той, играейки на табла с други възрастни хора. "Дано Бог ни избави от тази беда и да върне страната ни такава, каквато беше", добавя Абу Самер.
 

/БТА/