Дали пък някой въобще може да надвие Ердоган в Турция?

Изборите всъщност трябваше да се проведат чак в края на 2019 година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обаче ги изтегли с повече от година напред – те са насрочени за 24 юни 2018 година. Времето е малко и партиите почти всеки ден номинират кандидатите си за президентския пост. Няма никакво съмнение, че Ердоган ще спечели първия тур и то с голяма преднина, пише Дойче веле.

Общата цел - победа над Ердоган

Затова опозиционните партии усилено издирват кандидати, които да успеят да се наложат над Ердоган на втория тур, предвиден за 8 юли. Опозиционните партии сключват и предизборни обединения, с чиято помощ по-малките партии да успеят да прескочат десетпроцентовата бариера за влизане в парламента, което би намалило шансовете на управляващата партия да получи абсолютно мнозинство. Общата цел на опозиционните партии е да предотвратят подобно абсолютно мнозинство на ПСР и да осуетят преизбиранато на Ердоган, който при победа ще може да управлява с още повече правомощия.

Белези за нервността на Ердоган и неговата партия има достатъчно. Първият от тях е изтеглянето на изборите с цели 18 месеца напред. Другият е натискът на управляващите над бившия президент Абдуллах Гюл да не се кандидатира за президентския пост. Защото опозиционните партии могат и искат да се обединят зад Гюл, който е критик на Ердоган и неговата управляваща партия. На Ердоган не му се харесва и това, че лявата прокюрдска Демократична партия на народите /ДПН/ изпраща в надпреварата своя харизматичен бивш председател Селяхатин Демирташ. От ноември 2016 година той е арестуван, но все още не е осъден, така че има право да се кандидатира. Онези кюрди, които иначе не биха се отправили към урните, сега ще дадат своя глас.

От консервативния резервоар на ПСР изпъква още турската националистка и бивша министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер, която наскоро основа своята дясна „Добра партия“. Най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската народна партия (РНП) издигна кандидатурата на Мухарем Индже, надявайки се на втория тур той да обедини както кюрдските избиратели, така и избирателите на Мерал Акшенер.

Първият тур е решаващ за Ердоган

Това означава, че за Ердоган ще е от решаващо значение да успее да събере абсолютно мнозинство още на първия тур. Неслучайно опозиционните партии настояха да бъдат изпратени наблюдатели на изборите, за да бъдат избегнати манипулации и фалшификации.

С обявяването на предсрочни избори Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ искаше да предотврати участието на основаната едва през октомври 2017 година „Добра партия“ на Акшенер. Републиканската народна партия обаче провали тези сметки на Ердоган, като даде на новата партия 15 депутати "на заем", така че тя да може да образува собствена фракция в парламента, а заедно с това – и да участва в изборите.

И все пак – поне една от сметките на Ердоган може да излезе вярна. Големите опозиционни партии в Турция са толкова различни в идеологическо отношение, че едва ли ще са способни да водят решителни съвместни действия. А бившата опозиционна Партия на националистическото действие /ПНД/ така и така е вече на страната на Ердоган. С нейна помощ той иска да спечели изборите още на първия тур. И шансовете му не са никак лоши. Но далеч не са толкова големи, колкото бяха след неуспешния опит за преврат през юли 2016 година.