Азербайджан: страната на столетниците

В южната част на Азербайджан хората често достигат библейска старост. Имат си дори и Музей на дълголетието. Там хората на по 97 години са все още в разцвета на силите си, пише германският всекидневник "Die Welt".

На края на света

В градчето Лерик, което се намира на няколко километра от границата с Иран, живее кавказката етническа група талиши, които не са известни с много неща, освен с перфектно говоримите персийски и азерски език и с дълголетието си.

Туристи рядко идват тук. Пътят от столицата Баку до тук е изморително приключение. За разстоянието от 323 километра човек се нуждае от 8 часа, тъй като пътят е еднопосочен.

Въпреки това Пилата Фатулаева е убедена, че Лерик има качествата на туристическа атракция. „Баку стана известен с фестивала на Евровизия през май тази година. А пък догодина тук ще се проведе фестивалът на най-стария човек в света“, хвали се Фатулаева.

Тя всъщност е директорката на Музея на дълголетието – единственият в цял свят. Тук е документиран животът на десетки талиши, които са станали на повече от 100 години. На една черно-бяла снимка в музея се вижда добре изглеждащ възрастен мъж: „Това е дядо ми, той стана на 120 години“, гордо сочи директорката.

Да ти се роди дете на 136 години?

Най-противоречивата „звезда“ на музея обаче си остава пастирът Ширали Мюслюмов, който станал на 168 години. Акт за раждане обаче няма. И като се има предвид, че най-възрастният мъж с официален документ е доживял до 122-годишна възраст, възрастта на Мюслюмов изглежда малко съмнителна.

„Той е роден някъде тук в региона през 1805 година. Починал е през 1973 година“, разказва Фатулаева.

Мъжът е бил женен три пъти, имал е 23 деца, а на 136-годишна възраст му се е родила още една дъщеря. Дали пък самият Ширали не е пообъркал възрастта си с няколко десетилетия?

Дълголетието на хората от този край на Азербайджан е известно и на Рембранд Шолц – изследовател на възрастта в Института Макс Планк в Рощок, Германия. „Впечатляващо много възрастни хора има и в някои региони на Китай, Япония и в Пакистан. Също и в Сардиния живеят изключително възрастни хора“, разказва изследователят.

За дълголетие - всеки ден по чаша разтопено масло

В момента има около 20 души в градчето Лерик, които са на над 100-годишна възраст.  И много хора се чудят защо в този край на Азербайджан живеят толкова много „свръхнадарени“ хора?

Азербайджанският екскурзовод Фарид Мугимзадех обяснява този факт с особените гени на талишите. А директорката на музея смята, че това се дължи на местната храна.

Но и това не изглежда толкова достоверно, тъй като талишите обичат месо, много млечни продукти и задължително една чаша разтопено масло.

В едно още по-малко градче в близост до Лерик пък живее баба Рубаба Мирзаева. С нейните 97 години обаче тя се брои за все още млада в сравнение с останалите възрастни. Тя твърди, че има около 143 потомци. Живее в малка дървена къщурка. Често седи на пода и бие масло в гюм.

Зъбите на баба Рубаба стоят подредени, бели и до един са там. Под забрадката й се крие коса на тъмно руси плитки. „През целия си живот съм мила косата си с мляко. Шампоан никога не съм използвала“, разказва Мирзаева.

Месечната пенсия стига

97-годишната жена се храни само с това, което сама отглежда. Домати, картофи, грах. „През целия си живот не съм стъпила в супермаркет“, хвали се тя. После разказва за мъжа си, който е бил в армията: „Най-лошо беше положението след Втората световна война“.

Пенсионерите в Азербайджан не се оплакват. Получават около 230 маната (почти същата сума и в евро) на месец. А в държава като Азербайджан с тази сума може да се живее добре, пише още "Die Welt".

И може би синът на Мирзаева е прав: „Тук възрастните хора са на почит и уважение. Те живеят в голямо семейство, получават обич, грижа и са щастливи.“ И може би това е достатъчна причина хората там да нахдвърлят без проблем едно столетие.