След обвиненията в канибализъм: Как България помага на Арми Хамър да започне отначало?

Преди 9 години Арми Хамър изглеждаше като човек, пред когото Холивуд най-накрая ще отвори всички врати. Днес, след един от най-публичните сривове в модерната филмова индустрия, той се опитва да се върне - без агент, без мениджър и с биография, която все още тежи много повече от ролите му.

В обширно интервю за The Hollywood Reporter актьорът говори за годините след скандала, обвиненията, загубената кариера, живота извън Холивуд и първите си опити отново да работи в киното.

Авторът на материала, Сет Абрамович, припомня последната им среща преди всичко да се срути. През ноември 2017 г. Хамър го качва в черния си пикап, шофира по Pacific Coast Highway и поръчва агнешки джолан в гръцки ресторант в Малибу. Тогава "Призови ме с твоето име" ("Call Me by Your Name") е на прага на премиерата си, а светът сякаш е пред актьора.

Хамър е на 31 години, красив и не приема охотно етикета "кино звезда" - и въпреки това сякаш вече усеща, че нещо може да се обърка.

"Като се има предвид историята ми, чакам другата обувка да падне", казва тогава той, имайки предвид поредица от боксофис разочарования.

Тя падна.

Последва един от най-пълните и публични сривове на холивудска кариера в последните години. Скандалът го погълна до такава степен, че за известен период Хамър живеел в апартамент, който бил само 19 кв. метра, във Венис Бийч и плащал за храна с дебитна карта, която приятел му пъхнал в ръката. Заминава за Каймановите острови. Създава ферма. Носи предплатен сгъваем телефон, купен от бензиностанция. Пет години не получава работа.

Сега, във една юнска вечер - 9 години след онова пътуване по крайбрежието - изданието го среща на оживена тераса в дискретно място за хора от индустрията в Западен Холивуд. Хамър пристига с няколко минути закъснение. Забелязва журналиста, махва му, но първо се отклонява, за да поздрави мъж от другата страна на двора - друг баща от началното училище на дъщеря му.

После се връща на масата и се извинява за отклонението.

"Обадих се на PR-a си по пътя насам. Тя ме попита дали съм сигурен. Казах ѝ: "Мислиш ли, че каквото и да напише Сет, ще промени нещо в сравнение с това, през което минах през последните 5 години?"

Хамър поръчва Arnold Palmer и разглежда менюто. Гладко избръснат е, на 39 години, и не изглежда като човек, който е счупен. Висок е около 1,96 м, слаб, запазил е присъствието си, но вече изглежда по-суров и по-зрял от мъжа, когото журналистът среща през 2017 година.

Да, Арми Хамър се връща. Въпросът е какво изобщо означава "връщане" за човек като него сега.

Наследник, красавец, почти звезда

Преди 9 години Хамър сякаш стои на онова рядко пресечено място между външност, произход и момент, което понякога произвежда суперзвезда. Той е праправнук на руския еврейски петролен магнат Арманд Хамър, чието име и днес стои върху сгради из Лос Анджелис. Израства между Бевърли Хилс и Каймановите острови, а още от тийнейджърските си години носи вид на човек от реклама на Polo и стара холивудска лекота пред камерата.

Пробивът му идва в "Социалната мрежа" ("The Social Network") на Дейвид Финчър, където играе и двамата близнаци Уинкълвос. Следват "Самотният рейнджър" ("The Lone Ranger"), "Мъжът от U.N.C.L.E." ("The Man From U.N.C.L.E.") и накрая "Призови ме с твоето име" - кариера, която все изглежда на крачка от истинския голям момент, но така и не стига напълно до него.

Още тогава Хамър говори за това с ирония.

"Толкова пъти съм чувал речта: "Това е твоят момент". Аз го гледам така, все едно изграждам колаж от работата си", казва той при първата си среща с автора на профила.

Сега актьорът описва онзи период по друг начин.

"Преди наричах себе си потребител. Алкохол, жени, валидиране, преживявания - просто исках да консумирам. Всичко. Още, още, още...", признава той.

По думите му това е било опит да запълни вътрешна липса с външни неща.

"Всъщност не знаех как сам да си дам това, от което имах нужда вътрешно, затова разчитах на външни източници. Това е като черна дупка - колкото и да хвърляш вътре, изчезва. Никога няма да напълниш черна дупка."

Под цялото това търсене на още и още, казва той, имало и нещо по-разяждащо.

"Имах нещо като Синдром на самозванеца. Бях с мисленето: "Всъщност не ми е мястото тук, но явно съм тук - така че може би ще изпия едно мартини, това ще ме накара да се почувствам по-добре от факта, че съм тук."

Снимка: Getty Images

Скандалът, който изгори всичко

4 години по-късно колажът, който Хамър гради, изгаря.

Случилото се вече е публично известно. Няколко жени излизат с разкази за психологическо и сексуално насилие. В интернет се разпространяват вулгарни съобщения, приписвани на Хамър, в които се описват графични сексуални и канибалски фантазии. Жена, с която той имал 4-годишна афера, докато бил женен за Елизабет Чеймбърс, го обвинява в изнасилване.

Хамър отрича обвиненията. Полицията в Лос Анджелис започва разследване, което по-късно приключва без повдигнати обвинения. За много хора обаче това не затваря темата. Самите съобщения са достатъчно конкретни и достатъчно смущаващи, че онези, които са ги прочели, не могат просто да ги... "отпрочетат".

Кариерата му, която и преди това не е стабилна, спира напълно. Агентите му от WME го напускат. PR-ът му също. Днес го представлява един-единствен адвокат в развлекателната индустрия, чиято основна работа са договорите.

Когато Хамър го помолил да направи няколко обаждания от негово име, отговорът бил: "Това не е точно моята работа."

След това настъпва истински хаос. По думите на Хамър приятели, които му писали насаме, за да го подкрепят, били атакувани от интернет потребители, а личните им данни били публикувани онлайн. Той сменял телефонния си номер многократно, докато накрая се отказал и купил предплатен сгъваем телефон от бензиностанция. Носил го година и половина.

За известно време живеел при приятели, докато те пътували. После се озовал в малкия апартамент във Венис Бийч - жилище със стар контрол на наема, толкова малко, че било с падащо легло.

Семейното богатство на Хамър, доколкото все още съществува, не се оказало спасителна мрежа. След смъртта на баща си той не получил нищо.

"Това е от онези неща, които са толкова сложни, че трябва да си данъчен адвокат, за да го разбереш напълно. Но крайният резултат не беше: "Осигурен съм до края на живота си", или дори за следващите няколко години. Не беше така", споделя той за наследството.

The Hollywood Reporter го пита внимателно и за публикациите, че бившата му съпруга може да е имала някаква роля в случилото се. Хамър не влиза в атака.

"Няма да помогна на положението си, ако го влоша за някой друг, за да спася собствения си задник. А така само влошавам нещата за човек, който дълго време беше единственият, който издържаше семейството. Ако наруша това, децата ми ще страдат", казва той.

Как се оцелява след канселиране?

Хамър казва, че би могъл да напише наръчник за оцеляване след мащабно канселиране. Спрял социалните мрежи. Чел Пема Чодрьон. Изградил си философска рамка, с която да преживее усещането, че целият интернет е решил да го мрази.

"Имаше период, в който обсесивно четях какво говорят хората. После стигна критична маса и си помислих: "В това няма никаква хранителна стойност за мен. Това почти не е истинският свят", категориче е той.

Той цитира туит на Tyler, Тhe Creator за кибертормоза от 2012 г. и го намира на телефона си.

Туитът започва така: "Хахахахахахаха как, по дяволите, кибертормозът е реален..."

"Осъзнах, че мога просто да се фокусирам върху себе си, децата си, това да остана здрав и да израствам като човек. Можеш да направиш това своя цел", казва Хамър.

По думите му това, което го спасило, бил баща му.

Когато започва пандемията от COVID 19, семейството, включително съпругата му, която вече е подала молба за развод, се оттегля на Каймановите острови. Баща му Майкъл има кайманово гражданство, което им дава достъп до остров, където през първата година на пандемията почти няма случаи. Училищата остават отворени. Ресторантите също. Докато Лос Анджелис потъва в онлайн обучение и тревога, децата му са навън и живеят нещо близко до нормално детство.

"За децата това наистина беше идилично", казва той.

Отношенията му с баща му от години са сложни - две силни личности, натрупани огорчения и от двете страни. Когато скандалът избухва, Майкъл Хамър иска да тръгне в атака срещу обвинителките на сина си.

"Беше бесен. "Ще се обадя на този човек, ще направя това, трябва да се уверим, че знаят онова." Наистина искаше да мине в настъпление", спомня си Арми.

Хамър обаче стигнал до друга стратегия. Според него каквото и да каже, то вече не можело да оправи ситуацията.

"Казах му: "Виж, пич, аз вече съм на кръста. Пироните са в ръцете ми. Няма да сляза от този кръст, каквото и да направим. И колкото повече се боря, толкова по-дълго ще стоя горе."

По това време той вече вярвал, че приемането е единственият възможен ход.

"Това, на което се съпротивляваш, остава. Това, което приемеш, се трансформира. Нямаше нищо, което можех да кажа и което да оправи нещата за мен", казва той.

После баща му се разболява и старите конфликти губят значение.

"Той все още можеше да бъде спасителна линия."

Майкъл притежавал малка жилищна сграда на острова и дал на сина си апартамент, в който да остане. С напредването на болестта обаче ролите се обърнали и Арми започнал да се грижи за него.

"Къпех го, готвех му, хранех го, сменях му памперсите и правех всички тези неща", разказва Хамър.

Това променило отношенията им в самия край.

"Успяхме да проведем всички онези разговори. Успяхме да си поискаме прошка. Успяхме наистина да минем през това. И после аз бях там, държах ръката му, когато почина. Което е като подарък", смята той.

Урокът за приятелите, които не влязоха в огъня

Малко след смъртта на баща си Хамър разговаря с мъж, когото описва само като "стар ямаец". Актьорът се оплаквал, че приятели от индустрията му изпращат съчувствени съобщения насаме, но не го защитават публично.

Мъжът го попитал: "Какъв приятел си ти?"

После му дал пример: "Ако къщата ти гори в момента, искаш ли приятелите ти да влязат вътре? Какво ще стане с тях, ако го направят?"

"Ще изгорят", отговорил Хамър.

"Искаш ли приятелите ти да изгорят?"

"Не."

"Ако наистина си добър приятел, какво би искал да направят?"

Хамър стигнал до отговора, че би искал приятелите му да стоят възможно най-далеч от огъня.

"Сега вече мислиш като истински приятел", казал му мъжът.

"Мисля, че това беше духовен момент. Джоузеф Кембъл би го нарекъл момент с ментор в пътя на героя ми, каквото и да значи това, по дяволите", казва Хамър.

Първата оферта след 5 години

Хамър се връща в Лос Анджелис през 2024 г. Около година и половина по-късно получава имейл от Уве Бол - германски режисьор, чиито нискобюджетни и често унищожавани от критиката жанрови филми са го превърнали в своеобразна култова фигура. Бол иска Хамър за филм. Това е първата оферта, която актьорът получава от 5 години.

"Почти съм сигурен, че плаках. Беше момент, в който си казах: ще мога да правя нещото, което обичам повече от всичко - освен децата ми", споделя Хамър.

Актьорът признава, че тогава би приел почти всичко, само за да работи отново.

"Щях да снимам и шибана реклама на котешка храна. Просто исках пак да работя."

Под радостта обаче имало и страх - не бил сигурен дали все още помни как се играе.

"Бях ужасен до момента, в който Уве каза "начало" за първи път. После си казах: "Чакай. Аз знам как се прави това." Има причина да съм имал успеха, който съм имал", казва той.

Филмът, сниман в Хърватия, се казва "Гражданин отмъстител" ("Citizen Vigilante"). Когато Хамър получава сценария, той е около 50 страници.

"Бях като: "Къде е останалото?"

По думите му подходът на Бол бил прост: да отидат, да снимат и Хамър да бъде добър. Актьорът приема.

След това снима още 3 нискобюджетни филма - уестърна "Гранично изпитание" ("Frontier Crucible") и малък лосанджелиски трилър "Нощен шофьор" ("Night Driver") за момче за поръчки на мафията, чиято нощ излиза извън контрол.

Интересното е, че снима и филм в България, в който играе реален човек. Не разкрива самоличността му, защото проектът все още не е обявен.

За тази роля пуска мустак, който, в комбинация с шапка на шофьор на камион в скорошна папарашка снимка, предизвиква ентусиазъм онлайн.

"Бях ли daddy (татенце)?", шегува се той пред медията.

Арми Хамър и съпругата му Елизабет Чеймбърс на 90-ата церемония по връчването на наградите "Оскар" през 2019 година/Снимка: Getty Images

Без агент, без мениджър и с отворен график

Професионалната машина около Хамър вече я няма. Няма агенти, няма мениджър, няма личен пиар. Ако някой иска да го наеме, трябва да влезе в IMDb Pro и да намери адвоката му.

"Напоследък винаги ми казват на първия снимачен ден: "Не можем да повярваме, че наистина те убедихме да го направиш." А аз съм като: "Графикът ми беше доста свободен", иронизира той.

Животът му сега е организиран около децата му - дъщеря на 11 години и син на 9 години - с почти монашеска дисциплина. Става в 6:30 всяка сутрин. Оправя леглото си. Чисти жилището. Прави кафе, излиза навън, медитира и прави това, което нарича "практика на благодарност". После отива пеша до дома на бившата си съпруга, буди децата, прави им закуска и ги води на училище. Взима ги повечето следобеди. Вечер ги връща.

Живее в малка къща под наем в Западен Холивуд - скромно, но приятно подобрение спрямо миниатюрния апартамент във Венис. Връщането в Лос Анджелис след Каймановите острови било по-трудно, отколкото очаквал.

"Върнах се в град, който преди усещах като мой. но той беше продължил без мен", споделя актьорът.

По време на вечерята The Hollywood Reporter очаква Хамър да започне да разчиства сметки. Това не се случва. Той не напада бившата си съпруга, макар темата да е поставена. Не назовава и приятелите от индустрията, които са замълчали. Отбелязва обаче, че гей приятелите му не са се обърнали срещу него.

"Те бяха: "К*чко, мислиш, че си специален? Ако Grindr чатовете изтекат и някой ги хакне, никой няма да има работа."

След това се връща към собствените си изтекли съобщения.

"Седиш в стаята си късно вечер, надрусан до козирката, и си казваш: "Това е супер смешно. Сега съм забавен." Но ако извадят това от контекст, край с теб."

Хамър обаче не твърди, че е напълно невинен човек, върху когото всичко просто се е стоварило случайно.

"Сам си създадох тези проблеми. Това не ми се случи като някакъв случаен инцидент. Не съм направил това, което хората казват, че съм направил. Но вкарах много опасни и небезопасни хора в живота си, ядосах хора в живота си - и ето ни тук", казва актьорът.

Той описва хаоса на скандала - публикуваните лични данни, сменените телефони, усещането за обсада - без да посочва един конкретен злодей. Признава обаче, че публичният му образ остава огромна пречка и че далеч не е напълно "разканселиран".

"Това е като Сизиф, който бута камъка, само че моят камък е покрит с вазелин."

Какво би поискал, ако можеше да има всичко?

Наскоро Хамър гледал филма "Обсебване" ("Obsession") - хорър хит, след който попаднал в разговор за желанията. Приятел го попитал какво би си пожелал, ако може да има каквото и да било. Хамър се замислил сериозно. Отговорът му бил 1 млрд. долара. Част от парите би вложил в ETF (борсово търгуван фонд), би осигурил децата си и би си върнал някакво усещане за комфорт и стабилност. Приятелят му се изненадал. Нямало ли да поиска да върне времето назад и да отмени всичко, което се е случило?

"Честно казано, не. Помня емоционалното и психическото състояние, в което бях преди всичко това да се случи. Здрави хора не се държат така, както се държах аз", споделя Хамър към края на разговора си със Сет.

За последните години той признава, че би искал промяната да е дошла по по-мек начин.

"Щеше ми се да имах възможност да мина през това по малко по-мек начин. Но в крайна сметка - получаваш това, което получаваш."