Пикът на метеорния поток Персеиди е в нощта срещу 13 август

Максимумът на метеорния поток Персеиди – популярно астрономическо събитие през лятото, тази година ще настъпи в нощта на 12 срещу 13 август, като метеорната активност ще се засилва с наближаването на края на нощта, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).

Той посочи, че тогава Луната ще бъде в новолуние и това гарантира отлични условия за наблюдение – тъмно, безлунно небе през цялата нощ. Освен метеорите Персеиди през същата нощ ще могат да се забележат и метеори от още два по-слаби потока – Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, чиито максимуми бяха на 31 юли. Те също се наблюдават по-удобно към края на нощите, уточни физикът.

Метеорният поток Персеиди е активен от около 17 юли до 24 август всяка година, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделили се в космическото пространство от кометата 109P/Суифт-Тътъл, припомни специалистът. Това е комета с дълъг период – тя преминава през перихелия на орбитата си веднъж на 133 години. За последен път 109P премина през своя перихелий (най-близо до Слънцето) на 11 декември 1992 г.

През август има добра видимост на ярките планети, добави Пенчо Маркишки. „Трудно достъпният Меркурий бе в т.нар. максимална западна елонгация на 2 август и затова все още се наблюдава сравнително удобно на изток в края на нощите. Намира се близо до границата, разделяща съзвездията Близнаци и Рак. Юпитер сега се губи сутрин в зората. Той е в Рак и ще започне да се наблюдава на изток сутрин около средата на месеца, отначало – трудно“, уточни той. По думите му на 15 август Венера ще бъде в т.нар. максимална източна елонгация – на 46 градуса източно от Слънцето, поради което вечерта на същата дата тя ще се наблюдава на запад най-дълго време след догарянето на залеза. Гледана през телескоп или бинокъл, дискът на ярката планета тогава ще изглежда осветен наполовина, каза Маркишки. Той е автор на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на СУ, вече издаден и като книга, и съветва любителите астрономи за провеждане на наблюдения. 

„Тези нощи Нептун изгрява около 22:25 ч. за района на София, в съзвездието Риби. Той е слаб и може да се наблюдава само с телескоп. Сатурн изгрява около 23 ч. и е също в Риби. Остава видим до края на нощта. Уран се намира в съзвездието Бик (Телец), но както и Нептун, той е достъпен за наблюдение само инструментално. През тези нощи Уран изгрява около 1:00 ч. След него изгрява Марс – около 2:30 ч. Червената планета сега се движи в източната част на съзвездието Бик и също остава видима до края на нощта“, съобщи Пенчо Маркишки.