Рядък запис разкрива Дж. Р. Р. Толкин такъв, какъвто публиката почти не го е виждала

През 1968 г. BBC записва едно от последните и най-редки интервюта с Дж. Р. Р. Толкин - 31 години след излизането на "Хобит". По телевизията тогава са излъчени само кратки откъси, а почти целият разговор потъва в архивите на медията. Повече от половин век по-късно, през 2019 г., пълният запис е открит отново - и разкрива неподозирано откровен Толкин, който говори за Билбо, Голъм, езиците на Средната земя и за една от най-трагичните идеи във "Властелинът на пръстените".

"Хобит" започва с появата на магьосника Гандалф в дома на Билбо Бегинс. Той убеждава хобита да напусне спокойния си живот и да се впусне в опасно приключение. Но как би реагирал самият Толкин, ако някой магьосник беше почукал на неговата врата?

Отговорът му е доста по-малко героичен.

"Ако магьосник беше дошъл при мен, когато бях малко момче, ситуацията щеше да е съвсем различна от тази в "Хобит. Щях да си намеря някакво извинение да не тръгна... Никога не съм изпитвал желание да се поставям в неудобно положение само заради приключението", признава писателят пред BBC.

А после добавя с типичния си сух хумор: "Освен това бях много добре възпитан да избягвам разговорите със съмнителни възрастни господа."

Тези думи така и не стигат до зрителите през 1968 г. От целия разговор тогава са показани само няколко откъса, а останалата част остава скрита в архивите на BBC, докато не е открита отново през 2019 г. за радиопредаване, посветено на изгубените записи на Толкин.

Запазените кадри показват автора в необичайно откровена светлина и разкриват как самият той е гледал на някои от най-известните герои и идеи в "Хобит" и "Властелинът на пръстените".

Истинското приключение зад пътуването на Билбо

"Хобит" е публикуван за първи път на 21 септември 1937 г., а седмицата около тази дата по-късно започва да се отбелязва като "Седмица на Толкин".

В интервюто от 1968 г. писателят разказва и за едно свое истинско приключение, което години по-късно намира път до Средната земя.

През 1911 г., едва 19-годишен, Толкин предприема пешеходно пътуване из Швейцария. Именно преживяното там оставя следи в приключенията на Билбо.

"Едно от основните неща в "Хобит" идва от едно от малкото истински приключения, които съм преживял. Прекосихме множество планински проходи... Носехме само раници на гърба си. Спяхме на най-невероятни места. Няколко пъти едва не загинахме, подобно на случката с камъните на великаните и други такива моменти. Затова смятам, че пътуването на Билбо всъщност е лично преживяване - променено, разбира се. Само че не срещнахме гоблини."

Езиците на Средната земя започват с една почти опасна любов към финския

Толкин говори и за измислените езици в книгите си - една от най-разпознаваемите черти на неговия свят.

Корените им се връщат към годините му като студент по класически науки в Оксфорд, когато вниманието му било отвлечено от необичайно увлечение - започнал да учи фински.

"Структурата му, звученето му са наистина забележителни. Направо ме опияняваше. Просто се захванах да го уча, когато всъщност трябваше да се занимавам с други неща, а хората не можеха да разберат защо есетата ми върху гръцката драма стават все по-лоши и по-лоши."

Тази страст по-късно прониква директно в езиковата система на Средната земя.

"В началото беше изключително фински... Може да се каже, че основата е финска, с известно количество гръцки и други езици, които научих впоследствие."

Любовта на Толкин към езиците започва още в детството и не го напуска никога. След завръщането си от Първата световна война той започва работа като асистент по създаването на Oxford English Dictionary.

"Работата ми беше да се занимавам с етимология и през онзи период попаднах на много интересни думи. Winter, walrus, wampum - всякакви такива неща. Именно покрай етимологията на wampum за първи път се запознах с алгонкинските езици от Източна Америка. Затова речникът е прекрасно място."

Трагедията на Голъм

Може би най-силният момент в интервюто идва, когато разговорът стига до Голъм - един от най-сложните и трагични персонажи във "Властелинът на пръстените".

Толкин го описва като "пример за поквара", но проявява особен интерес към сцената, в която Голъм сякаш е на крачка от това отново да се превърне в Смеагол - предишното си, по-човешко аз.

Професорът по английска литература от Оксфорд Стюарт Лий по-късно обяснява значението на този момент.

"Голъм всъщност започва да се връща към Смеагол. Той печели битката - добрата му страна започва да надделява - и се опитва да погали спящия Фродо."

Тогава обаче се намесва Сам.

И именно там, според Толкин, се намира може би най-болезненият момент в цялата история.

"Хората често са ме питали кое ме вълнува най-силно. Мисля, че най-трагичният момент в цялата история е ужасната ирония, че доброто често може да извърши зло. Най-трагичният момент е, когато Сам, опитвайки се да защити Фродо, казва: "Махни си ръцете". И така унищожава разкаянието на Голъм. Защото това ми се струва много истинско спрямо живота."

Сам не иска да причини зло. Напротив - той просто се опитва да защити приятеля си. Но именно тази добронамерена реакция тласка Голъм обратно към мрака.

Според Стюарт Лий в тази сцена се събира една от фундаменталните идеи в митологията на Толкин - че доброто понякога може неволно да причини огромно зло.

Интервюиращият отбелязва, че моралният свят в книгите му очевидно не може да бъде сведен до простото "добри срещу лоши".

Толкин се съгласява.

"Основните линии са сравнително ясни. Но всъщност не е чак толкова просто, нали? Виждате зло и от страната на доброто. Не е просто добрите срещу лошите, както казват днес."