Най-големите страхове на родителите

Обикновено майките са тези, които лесно се паникьосват, ако нещо минимално застраши здравето на детето им. Трябва ли при най-малък повод да тичаме при педиатъра или можем да си спестим и нерви и време? Често страховете ни се оказват напразни, но как да преценим правилно ситуацията.

Най-баналната случка – детето е паднало от катерушката и е ударило главата си. Какво може да последва? Обикновено се разминава само с една болезнена цицина, която до седмица ще изчезне. Все пак черепа ни е доста здрав и е предвидено да издържа на изненадващи удари. Разумно е да проверим дали тече кръв от нараненото място, да го почистим и после да наглеждаме детето и да следим поведението му през следващите няколко часа. Ако то прояви признаци на сънливост, дезориентация, има позиви за повръщане или изгуби съзнание – веднага трябва да потърсим лекарска помощ.

Рязкото повишаване на температурата е потенциално сериозен проблем при малките деца, но не е повод да се обаждаме веднага на педиатъра. Най-често се касае за обикновена настинка. Тогава е нормално детето да има 39 градуса температура. Това е знак, че организма му се бори с инфекцията. Ако има грипна епидемия и детето посещава градина, е почти "задължително" да донесе грипния вирус у дома. Подобни заболявания си имат неизбежен дневен ред, по който всеки минава, но ако детето ви се оплаква от съпътстващи болки в ухото, гърлото, стомаха или пък е твърде отпуснато и безсилно не се колебайте да посетите лекуващия го лекар.

Често родителите имат тревоги относно възможностите на детето им да общува с връстниците си и начините, по които го прави. Ако детето е твърде срамежливо и трудно се отпуска да играе или разговаря с другите деца на площадката не мислете, че така ще е завинаги и не се тревожете предварително. Дайте му време и бъдете изобретателни. Ако в къщи често играете заедно, то ще се научи както да печели, така и да губи в игрите, а също и да отстъпва или обратно – да отстоява правата и позициите си. Обикновено по-тихите деца са по-изобретателни и самовглъбени, а и по-малко импулсивни. Бъдете благодарни, че 3-годишният ви син не е едно малко дяволче, от което ежедневно се оплакват учителките в детската градина или майките на връстниците му.

В случай, че детето ви е твърде буйно, капризничи или се отнася грубо с околните трябва да намерите подходящия тон или начин да го приберете в къщи или да го накажете с отнемане на любима играчка или занимание. Много важно е търпеливо и многократно да му обясните в какво е сгрешило. Не е необходимо да търсите помощ от психолог само защото детето ви е по-активно и невъздържано от приятелчетата си. Докато то е малко, поведението му може да бъде успешно моделирано от вас. Иска се да сте последователни и неотстъпчиви – рано или късно малкия човек ще се научи да се съобразява и държи приятелски с околните.

Още полезни съвети може да намерите в Az-jenata.bg