Чалгата губи влияние, БГ поп-ът с шанс да излезе от кризата

2012 година се очертава като една от най-любопитните в новата история на българската музика. Настъпват сериозни размествания в пластовете, които до голяма степен ще определят развитието й през следващите няколко години.

Попфолкът е в криза, която няма нищо общо с икономическата. Независимо какво ни убеждават представителите на този жанр. С всеки изминал месец влиянието на тази музика намалява, което е повече от естествено, и ще заеме своята нормална ниша.

Ако някой бърза да отвори шампанското в чест на залеза на чалгата, обаче бърка. Това е жанрът, в който се инвестират най-много средства, изпълнителите се радват на най-много участия, сравнително добри приходи, разполагат с шест телевизионни канала. Клубовете, където се пуска тази музика, са най-рентабилни на пазара. 

Няколко музикални поколения израснаха предимно с попфолка, като основна заслуга затова имат певците, продуцентите и всички музиканти извън лекия жанр.

Той се разрастваше благодарение на тяхното бездействие. Дори имаше един момент, в който фолк продуцентите бяха напът да завземат и поп сцената. Защото срещу себе си имаха певци, които творят песни, които да се харесат на тяхната компания. Или пък създаваха претенциозни парчета, които били разбираеми от интелигентната аудитория.

Ако някой дръзнеше да направи комерсиално парче, веднага бе обявяван за чалгар.

Създаваше се усещането, че българската поп музика е някаква елитарна, извънземна, за хора с IQ над 150. А всъщност с две думи си беше кръгла нула.

Поп певците са тези, които се радват на най-голям медиен комфорт, но когато имаш една песен за година, просто се превръщаш във фалшив герой от екрана, печатната или интернет медията.

Кризата в попфолка обаче е в своя пик. Тя е логична, защото жанрът се наводни с много безобразни изпълнители, които се представят за "звезди". И тук вината е на продуцентите. Цедката е твърде широка, а всяка девойка, решила да става известна, идва с някакви пари и започва да се върти по музикалните телевизии. Решени са да изживеят своята петминутна слава или да си намерят богат мъж, независимо че с микрофон в ръка са бедствие.

В същото време има и изпълнители, които са 10 години на сцена, но защо - и те самите не знаят. Нямат хитове, слушат ги предимно роднините, но продължават с някакъв неясен ентусиазъм. Май единствено да си чешат егото.

Друга причина за отлива на публика от попфолка са самите песни. Гюбеци и елементарни текстове може да са подходящи за дискотеките след полунощ, но основната аудитория не е по сепаретата и с право критикува, че жанрът се връща с 10 години назад.

В същото време при поп музиката се забелязва възход, големите хитове на лятото са именно там. "Дим да ме няма" на Графа, Бобо и Печенката, "Почивни дни" на Криско, "Сама" на Лилана, "Кой ден станахме" на Ангел и Моисей, "4321" на Рафи са само част от парчетата, които се въртят нонстоп. Дори фолк клубовете възвръщат една позабравена схема и започнаха да канят поп певци за участия. И е пълно.

През последните години свежите попълнения в попа бяха единствено от телевизионните предавания, като тази година трябва да отличим участниците от X Factor. Няма как да правим някакви генерални оценки, тъй като практиката през годините сочи, че те са на сцената година-две и после "дим да ги няма".

В хип-хопа също се надигат, имат вярна и многобройна публика, но трябва да признаем, че този жанр винаги е бил на приливи и отливи. Къде обективно, къде не, рап певците са най-онеправдани в медиите и техните парчета се разпространяват предимно в интернет.

Българите се определяме като рок нация, но май сме поклоници на чуждата музика. Готови сме да заделим по 100 или 200 лева за концерт или фестивал, но трудно вадим 5 лева, за да видим родна група.

За съжаление българската рок музика все още трудно излиза от клубната сцена, въпреки че има страхотни групи. Голяма част от бандите не искат да напуснат ъндърграунда, някои търсят късмета в чужбина. Като цяло обаче публиката не е толкова близко до музиката им, особено в по-малките градове.