Животът на една съвременна попадия

Професионална фотосесия. Снимка: Личен архив/Ара Мюзик

5 / 10

Отдавна са отминали годините, когато попът, даскалът и кметът са били основната движеща сила на населените места у нас. Попадията пък е бил централен образ в произведенията на редица български автори. Какво е обаче да си съвременна попадия? Всичко ли е само молитви? Срещаме ви с една попадия, която е и народна певица - Радостина Паньова.

Тя е изпълнителка с богат репертоар и твърди, че има мисия - да съхрани и предаде фолклора на идното поколение, защото това е нещото, с което всеки българин трябва се гордее. Има три самостоятелни албума, в които с продуцентите й от Ара мюзик са включили както народни с нов аранжимент, така и авторски песни.

В личния й професионалния си живот сте доста различна. Имате ли вътрешен конфликт?

Стремя се винаги да разграничавам личното от професионалното. Ние хората на изкуството сме малко по-особени, живеем като че ли в наш по-различен свят. Когато си на сцената, ти се потапяш в магията, наречена изкуство и най-важното нещо е да дадеш на публиката онова, от което има нужда, а именно- емоцията. И представете си всичко това да го пренесеш в къщи, невъзможно е.

Ако сама трябва да се опишете как би изглеждала вашата визитка?

Амбициозна, талантлива и отговорна жена.

Кои са най-запомнящите се моменти за вас в професионален и личен план?

В професионален имам много приятни и запомнящи се моменти. Бях отличена с приза Фолклорна изпълнителка през 2010 г. на наградите на Фен ТВ, албумът ”Сълза от Пирина” стана фолклорен албум на годината отново на наградите на Фен ТВ. Запознанството ми с Шабан Шаулич също беше много вълнуващ момент. За мен е чест точно певец от такъв ранг да каже, че за него съм най-добрата фолклорна изпълнителка и да запеем заедно. Всяка среща с публиката ме вълнува. Всеки един концерт е едно страхотно изживяване, а най-важното нещо е да видиш радостта в очите на хората. Видиш ли тази радост и задоволство,  значи си си свършил добре работата.

В личен  план мога да кажа, че съм една щастлива майка и съпруга. Разбира се, най-вълнуващият момент е раждането на сина ми Виктор. Няма по-хубаво нещо от това да станеш майка.

Имате дует и с Нели Рангелова - "Сто години  правила".

С моя продуцент Виктор Касъмов поканихме Нели Рангелова за общ проект. Обяснихме й, че искаме да направим различна песен - с поп и народно звучене. Нели се съгласи да експериментира и този път, тъй като тя има в репертоара си няколко песни с такава стилистика. "Сто години правила" е една много успешна симбиоза между поп и фолклор. Благодаря на хората, че забелязаха и оцениха това по подобаващ начин.

С какво ви спечели съпругът ви – отец Любо? Какъв е той у дома и по-различно ли се живее със свещеник?

Нашата история  започна почти като на филм. Запознахме се в асансьор и се влюбихме от пръв поглед. По това време той учеше богословие, а аз музикална педагогика. Освен външния вид, най-важното нещо, което забелязах в него, беше добротата и естествения начин, по който се държи. Благодаря на Господ, че ми даде един изключително грижовен и отговорен съпруг, който ме подкрепя във всяко мое начинание и ме прави щастлива всеки ден.

На много хора им е интересно какъв е животът със свещеник, дори някои смятат връзката между певица и свещеник за нещо екзотично. Но всъщност няма нищо необичайно. И двамата като едни отговорни хора си вършим съпружеските задължения, спазваме всички пости, ходим на църква. Щастлива съм, че в нашето семейство има разбирателство, хармония и любов.

Има ли нещо, което е абсолютно забранено във вашето семейство?

Забрана не, но сме си дали обет един на друг да няма изневяра!

Ти се една от най-младите попадии в България. Този статут дава ли ви допълнителни задължения и отговорности?

Презвитерата или както се казва по народному попадия, няма никакви по-различни задължения и отговорности. Върша обичайните неща, присъщи за всяка жена - спазвам постите, ходя често на църква, подкрепям съпруга си.

В същото време карате спортна кола, мотор. Тези екстремни хобита не са ли в разрез със званието презвитера?

Не, това наистина е само ексремно хоби. Обичам високите скорости. Бих искала да опитам и гмуркане. Мисля,че и това ще ми хареса.