ОДЗ

Сякаш съм в детската градина. Политиченцата са се затворили в тоалетната и си шушукат нещо. Замислят тайни поразии. Олигархченцата олигофренясаха и издават взаимно изключващи се инструкции.

Премиерът ще уволнява всички които някой незнайно как си позволява да назначава.

Президентът се опитва да се прави на Байчото, който пречи на дечицата да се цапат с лайна, ама на тях им харесва свободата да се мажат.

В групата на по-малките - журналистченцата, гледат какво правят батковците и ги имитират.

На родителите отвън им стана смешно, все още им е почти забавно, но скоро ще им изтеглят ушите в пълен разрез с новия закон за защита на детето.

Реалността е толкова презряла, че вече не е необходимо да се прави нищо, за да започнат нещата да се случват и маските да падат сами.

Политиченцата откриха непознати им до сега думи - катарзис, извинение, покаяние. Още не им знаят смисъла, но ги откриха.

Улицата, обикновените хора растяха, живяха и страдаха през тези 24 години. Докато политиченцата си играха на кой е по-по-най.

Сега трябва таткото на Воленчо да го понапляска и да му обърше носа. Таткото на Станишков да му избърше ... и да му забрани оная игричка с оная му работа. Татко на Доги да смени диоптъра на Местанчо, че съвсем окьораве, а таткото на Бойко да му намаже филия с мас и да го успокои, че никой няма да го бие.

Ние трябва бързо да ги приберем от там, че ще се контузят. И да вървим да си гледаме работата.